Радко Пенев: Смисълът на историята е да служи като помагало по оцеляване

13.04.2020 Интервюта

Всекидневието ни е разлюляно от едно, меко казано „предизвикателство“ – COVID-19. Решихме да поговорим с капитан Радко Пенев, който, освен че е познат на читателите, знае какво е извънредно положение, и каква опора дава в моменти на несигурност древната ни история. Кап. Пенев работи във Военноморската база край Бургас, автор е на три романа – „Ритуалът“, „Грехът на Лилит“ и „Струни“.

-Господин Пенев, мнозина в ситуацията около днешната пандемия ще се озоват в сюжета на последния ви роман – „Струни“. Мислите ли, че сега ще изплуват травмиращи случки от миналото, или българите подминават с лекота неприятните спомени?

Надявам се нищо такова да не се случи. И още повече се надявам непривичната ситуация, в която се намираме в момента да не е повод за травмиращи изживявания. Без съмнение животът в ограничения може да бъде много стресиращ, но съм убеден, че разумният човек може да си го обясни и по този начин да контролира ефекта му и без да изпада в дълбока рефлексия. Неприятните спомени са нещо, с което всеки се е сблъсквал, дали си българин или не, май не е от особено значение, когато се изправиш срещу тях. Вярно, че у нас, подобно на всички балкански народи, присъства малко по-различно осмисляне и изживяване на нещастието, необяснима смесица от тъга и радост, която никъде по света не съществува. В никакъв случай не е лекота онова, което ни помага. Мъдрост е. Своеобразно смирение пред всемирните закони, неподвластни на ничия намеса.

-А помага ли ви сега информацията, която натрупахте около проучванията си за „Ритуалът“ и „Грехът на Лилит“?

Разбира се. Смисълът на историята е да служи като помагало по оцеляване, нагледен пример с безброй еволюционни уроци. Човечеството е преживяло милион кризи и всеки път се е изправяло на крака, а много от тях са били унищожителни в невъобразим мащаб. Древните източници, думите и темите, които изучавах носеха следите на не едно преодоляно препятствие, но навсякъде присъстваше нещо много познато. От дълбока древност, та до наши дни, хората си остават все същите мечтатели. С еднакви стремежи и вълнения, с грешките и недостатъците си, еднакви във времето и по-силни от него, мечтаем по същия начин, както е мечтал първобитния човек, вдигнал за пръв път поглед към звездите. А ето къде се намираме сега. Непроменени от стотици хиляди години, ние сме постигнали толкова много, живеем толкова различен живот. Човешкото ни движи в правилната посока и аз нямам никакви съмнения, че това е за добро.

-Все повече конспиративни теории избуяват – според вас, човечеството плаща ли някакъв морален дълг с тази тази криза?

Нормален, лесно предвидим процес. Във времена на криза хората търсят достъпно и лесно смилаемо обяснение, а пророците никнат като гъби. Уви, колкото и удобни обяснения да предлагат конспиративните теории, те са твърде далеч от моята представа за случващото се. В този смисъл не виждам пред кого бихме могли да сме в морален дълг, освен може би пред бъдещето на децата си. Защото светът рано или късно ще излезе от тази криза, тя ще бъде поредната, от която ще се възстанови. Може би сега е моментът да оставим едно малко по-скромно, но пък по-подредено и удобно съществуване, залог за по-добро бъдеще.

-Животът и професията ви са свързани с морето. Какво би привлякло днес един млад човек, за да иска да стане военен моряк?

Сякаш повече от всичко е нужно да обичаш. С тиха любов, от онези, които не е нужно да обясняваш и за които не се говори. Да си влюбен в морето и простора, в хоризонта, в мига, когато слънцето го докосва, в сребристите отблясъци лунна светлина по повърхността. Да мечтаеш и да обичаш предизвикателствата.

Въпросите зададе: Людмила Еленкова