Начало / Критика / Ние, хората, сме съвкупност от истории

Ние, хората, сме съвкупност от истории

45453520._UY901_SS901_Любина ЙОРДАНОВА, Лондон

Водещото издателство за преводна литература във Великобритания Fitzcarraldo Editions публикува през 2018 г. книгата “Бегуни”на Олга Токарчук под заглавието Flights („Полети“). Изданието спечели „Ман Букър Интернешънъл“ за същата година. Преводът и наградата популяризираха значително името и творчеството на полската писателка на Запад, въпреки че това не е първата ѝ преведена книга на английски. През 2019 г. тя получи и Нобелова награда за литература – най-престижното отличие в света.

Не мога да не отбележа, че романът на полски излиза през 2007 г., а на български през 2009 г.  Това означава, че той съществува в българското литературно пространство повече от 10 години. Издателство ICU пуснаха през 2019 г. ново издание на книгата в същия превод на Силвия Борисова, но с нова редакция, корекция и корица.

Смятам, че българското издание е по-добро от английското, заради оформлението и превода.

Външното оформление на Fitzcarraldo изданията са еднотипни и скучни за мен, въпреки че подкрепям идеята им. Преводът на английски, макар да спечели награда, при която Олга Токарчук и преводачката ѝ Дженифър Крофт си поделиха поравно £50,000, отстъпва пред превода на български. Дори заглавието на книгата на английски е различно от оригиналното и сякаш измества фокуса. Именно думата „бегуни“ е ключова и носи основната идея.

„Бягайте, излезте от домовете си, вървете, бегуни, защото само така ще се спасите от клопките на антихриста. Всякаква открита борба с него е обречена. Зарежете каквото имате, зарежете земите си и тръгвайте на път.“

1200px-Cover_of__Flights_by_Olga_Tokarczuk_Аз научих какво значи „бегун“ след като първото издание попадна в ръцете ми преди много години. Заглавието ме привлече, накара ме да потърся и да прочета. Мисля, че книгите трябва да те предизвикат още в самото начало.
И се радвам, че едно малко и изключително качествено издателство като ICU, което няма ресурсите на английските издателства, създаде по-добър продукт от тях. Дори липсата (поради авторски права и финансови причини) на старите карти, които фигурират в оригинала и в английското издание, не може да помрачи този факт.

Олга Токарчук е една от най-обичаните и най-критикувани публични личности в Полша. Тя завършва психология във Варшавския университет, работи няколко години по специалността си, но след това се отказва и започва да пише. Първата ѝ книга е издадена през 1989 г. и представлява колекция от стихотворения, които писателката смята за пълен провал.

Самата Олга казва за „Бегуни“, че това е книга, която написва, докато пътува сама, за да даде равносметка на живота си след развода. Тя вярва, че ние, хората, сме съвкупност от истории. Ето защо за нея това е най-правилният начин да се пише.

Бегуни – в духа на скитащите будистки монаси, са славянска секта от скитници, отхвърлили уседналия начин на живот, за да бъдат в непрестанно движение като бягство от злото.

„Бегуни“ е роман, който обаче не прилича на такъв. Изграден е от въображаеми и реални истории, есета, размисли, наблюдения, писма. 116 фрагмента, които на пръв поглед нямат връзка по между си. Всъщност общото между тях са темите за движението, пътуването, тленността, трайността и времето.

Именно затова започнах да чета „Бегуни“ в небето на път за Барселона. Сметнах, че е идеален избор за моите пътешественически приключения. Това, което ме движеше през хаоса на историите, беше сладкодумието и ерудицията на Олга Токарчук. Колкото повече се лееха думите една след друга, толкова по-любопитно ми ставаше. Исках да стигна до края и да разбера какъв е смисълът. Всъщност бях изненадана от откритието, че всеки разказ е представен в един кратък момент от случването си, в движение.

Книгата започва с най-важната стъпка в „Съм“:

„Тази вечер е ръбът на света, напипах го случайно, без да искам, докато си играех. Открих го, понеже ме оставиха за миг сама, изпуснаха ме. И ето че се озовах в клопка, затворена. На няколко години съм, седя на перваза, гледам изстиналия двор. В училищната кухня вече не свети, всички са си тръгнали. Бетоновата настилка на двора е попила мрака и вече я няма. Затворени врати, пуснати ролетки. Бих искала да изляза, но няма къде. Само моето присъствие придобива все по-отчетливи контури, които трептят и танцуват, това боли. Изведнъж откривам истината: нищо вече не може да се направи – съм.”

15469363669154133-jpg-gallery.big-iext53809962Следват още фрагменти с дължина от няколко изречения до няколко страници.

Еднообразното движение като начин на живот за Ерик в „Пепеляната вечеря“ и порива му да пътува в открито море.

В „Бегуни“ Анушка, обременена от грижата за сина си, пренебрегната от съпруга си, един ден изчезва. Тя поема на път, за да възвърне идентичността си. Метрото и движещите се влакове стават неин дом.

Мистериозната история на Куницки беше истински пир за размисъл. Какво наистина се е случило в онзи отрязък време? Като че ли Куницки остава завинаги заклещен между онези три дни, в които липсват жена му и сина му.
Може ли да продължиш да живееш, ако умът и емоциите ти застинат?

Романът продължава напред с още по-странни и интересни разкази за силиконова пластинация, анатомични восъчни модели, мумификация, консервирани експонати, от които лъха усещане за статичност.

Несъвършените мъртви тела на хора и животни, нефункциониращите органи, ембрионите в буркани, спрели завинаги развитието си, са застинали във формите си, но пътуват във времето. И разказват преживяванията си като истински пътешественици.

Манията на д-р Блау по анатомичните колекции. Препарираното сърце на Шопен, което тайно пътува към Варшава, скрито в полите на сестра му. „Историята на Филип Ферхайен, записана от неговия студент и довереник Вилем ван Хорсен“ ми е една от любимите, защото предизвика истинско възхищение и погнуса.

Дори найлоновите торбички намират място тук като „агресивна форма на съществуване“ чрез движение в „Появата на видовете“.

Стоим настрана. Виждаме само света във фрагменти, друг няма да има. Моменти, трохи, бързо разпадащи се конфигурации. Живот? Нищо такова няма; виждам линии, плоскости и тела, и техните изменения във времето. А времето изглежда прост инструмент за измерване на дребните промени, училищна линийка с опростено разделение на само три части: беше, е, ще бъде.

Енциклопедия, хибридна литература, роман-съзвездие както го нарича Токарчук, „Бегуни“ е написан с изключително въображение и задълбочени познания. Чудесно предизвикателство за четене, което те оставя объркан и запленен.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

olgatokarczuk

Токарчук: „Това е признание за Централна Европа, явно имаме какво да кажем на света“

Полската писателка Олга Токарчук стана едва 15-тата жена, заслужила Нобелова награда за литература от общо …