Проф. Гордън Шефърд: Който пие вино, направо ще си падне от кеф – то е почти толкова полезно, колкото и книгите

30.03.2020 Интервюта

Няма майтап, нито е фейк новина. Гордън Шефърд, известен невробиолог от Йейл, пише в КНИГАТА си „Невроенология. Как мозъкът създава вкуса на виното”, че употребата му влияе по-добре на мозъка от слушането на музика или разгадаването на логически и математически задачи.

Мозъкът играе решаваща роля в определянето на вкуса на виното, споделя той. Това може да се сравни с определянето на цветовете на заобикалящите ни обекти. Отделните нюанси са невидими за окото, докато то не срещне светлина. Едва когато това се случи, мозъкът започва да разпознава оттенъци.

Такъв е и случаят с виното. Молекулите му сами по себе си нямат вкус, но след като попаднат върху вкусовите ни рецептори, започват да стимулират работата на мозъка. Употребата на вино активира центровете в мозъка, които отговарят за вкуса и така развива най-важния орган в тялото ни.

В труда си Шефърд излага тезата, че пиенето на вино е изключително сложен процес, който се състои от много елементи. В него се наблюдава начинът, по който преглъщаме, какво се случва с езика и неговите рецептори след консумацията на вино и как ароматът му влияе на носа ни.

„Не е вярно, че ние просто отпиваме глътка вино, а после нищо не се случва“, пояснява Шефърд в свое интервю за National Public Radio. Това е само част от поредица изследвания какво се случва с организма ни след употребата на различни видове алкохол.

Не си мислете, че това ви дава право да започнете да надигате безгрижно чаша след чаша. Ключовата част от дейността се нарича „концентрирана дискриминация на вкуса на виното”, обяснява д-р Шепърд. Това означава, че мозъкът се напряга, когато сте активно ангажирани с дегустиране на вашата напитка. Ключовият момент е, че вкусовете, които възприемаме, не са в самата храна или напитка, а по-скоро са нещо, което мозъкът създава.

Също като при четенето на КНИГА, нали? Докато не започнем да я четем, тя е просто броширано снопче хартия.

„Молекулите в храната и виното нямат собствен вкус”, продължава професорът. „Нашите сетивни системи създават нашите възприятия за вкус.” Но това, което е различно по отношение на вкуса в сравнение с другите ни сетива, е, че участват твърде много телесни системи и сензори.

Сензорите ни за аромат, които включват и вдишване и дишане са свързани. И сензорите ни за зрение са свързани, тъй като ние възприемаме как изглежда дадена храна или напитка. И сензорите за докосване, с които чувстваме в устата и езика си, също са свързани. Освен това различни мускулни и двигателни системи, като език, челюст, небце, гърло участват във физическия процес на самата дегустация, била тя професионална или любителска.

И така – полезен ли е алкохолът за мозъка ни? Определено. И тук – внимание. Къде е споделил своето научно откритие професорът от Йейл? В КНИГА, разбира се.

Какъв е изводът? Много просто – да комбинираме двете велики човешки изобретения, книгите и виното. С първото и да прекалим, не е страшно. С второто – по-умерено. Днес, когато сме си по домовете и виното е в хладилника или мазето, е само въпрос на отваряне на бутилката и сипване в чашата. Ако пък нямаме вкъщи, магазините са отворени.

Може би смятате, че с книгите е по-трудно, защото книжарниците временно не работят? Нищо подобно. Виртуалната книжарница на „Хеликон” е без почивка на наше разположение. В момента там тече и промоция от 20 % за повече от 20 000 заглавия. Е, кажете, как да не си поръча човек някоя нова книга или такава, която отдавна си е набелязал, и с чаша искрящо вино в ръка да се отдаде на полета на мисълта и фантазията!