Лира Литературно-рекламна Агенция
Нещата сега ще се променят, казва руската писателка
Световната пандемия и борбата с разпространението на COVID-19 засегна всяка част от социалния и културния живот в целия свят. Няма съмнение, в тези тежки времена, това е темата на деня и ще остане такава дълго време. Затова и писателите по света не остават чужди и вече правят прогнози как ще продължи да функционира светът, след като заплахата от коронавируса отмине. Писателката Людмила Улицкая не остана встрани от темата. За сайта mbk-news.appspot.com тя предупреди читателите си да не се поддават на паниката и даде своята гледна точка за това как светът ще се промени, когато пандемията приключи.
„Дълго време гледах на времето след Втората световна война като на „златен век“ на човечеството. Или поне за тази част от него, която живее с юдео-християнската култура. Чертите на този „златен век“ бяха изключителни: без големи войни, само с малки сблъсъци, почти изчезващи междудържавни граници, пълна достъпност до всякаква информация благодарение на интернета, повишена дължина на живота, огромно намаляване на детската смъртност. Мисля, че март 2020 г. се оказа границата, от която започва нова ера. Условният „златен век“ приключи. Учените уверяват, че тази пандемия ще бъде победена. Но засега последствията от нея остават непредсказуеми. Аз не съм икономист и политолог и прогнозите ми нищо не струват. Осланям се преди всичко на човешки съображения и на някои представи за антропологията и културната антропология. Несъмнено, след преодоляването на тази криза, породена от пандемията, светът ще бъде устроен по друг начин. Аз съм абсолютно против паниката. Страната ни е преживявала изключително тежки изпитания – революция, гражданска война с разгулен бандитизъм, тежка война, която, според докладите, струва живота на около 50 милиона души, сталинизма и неговите чистки, арести, обиски, затвори и разстрели, следреволюционен и следвоенен глад. Народът ни е потресаващо закален. В съдбата на всяко поколение има такива изпитания, които развиват невиждана способност за оцеляване. Висока степен на приспособимост и адаптивност, както биха казали биолозите. Всичко това развива чувство на страх, което отчасти помага на оцеляването, а отчасти – разрушава човека. Паника засега не виждам, но и аз не чета много постове в социалните мрежи. А що се отнася до затварянето на училищата, университетите, магазините и парковете – не виждам в това голяма опасност. Както са ги затворили, така и ще ги отворят. От това са заинтересовани не само потребителите, но и производителите – и на хранителни, и на културни благини. Дори е възможно да продължим да живеем така, както са живели родителите ни – с опашки за картофи и мляко, със старите закърпени дрехи и скъсани чорапи. Засега не гледам на тази ситуация като апокалиптична, но тя може да се развие всякак. Как ще живеем по-нататък? Както сме живели досега, но спазвайки внимателно правилата. Остават ни взаимните връзки, работата и най-важното – любовта. Любовта към близките, към тези до нас и към всички, които се нуждаят от нея“, казва в интервюто Улицка.
В съдбата на всяко поколение има такива изпитания, които развиват невиждана способност за оцеляване. Висока степен на приспособимост и адаптивност, както биха казали биолозите.
Людмила Улицка допълва още: „На света винаги е имало болести. Имало е чума, имало е заболявания с много по-висока смъртност от този дяволски коронавирус. Прочетете Пушкин: „Пир по време на чума“ – може и така да приемем случващото се. Или пък като доктор Хааз, или Януш Корчак, или Глинка. Но ми се струва, че светът без съмнение ще се измени. Най-малкото просто защото се показа колко чуплив е нашият презаситен свят. А дали ще стане по-добър или по-лош след тези важни събития – това зависи от нас самите.“
Писателката не се притеснява да разсъждава и върху политическите аспекти и опасности от извънредното положение, наложено от борбата с вируса. Попитана дали гражданското общество може да устои на промените в правилата, наложени от руския президент Владимир Путин, тя отговаря: „Не се е случило нищо неочаквано. Всичко върви по план. Това е презареждане от нулата. Представям си колко вицове ще има за това време след години или пък как ще пишат за тази срамна история след 50 години. Ще ми се да го видя. Колкото до гражданското общество – не мисля, че това нещо съществува у нас. А ако го има, то също е почти „занулено“.
