Начало / "Четящият човек" / „Радвам се, че мама умря“ – не съдете за книгата по заглавието й

„Радвам се, че мама умря“ – не съдете за книгата по заглавието й

Отвратително, гадно, тъпо… какво ли не чухме за броени дни

mama

Странно как едно провокативно на пръв поглед заглавие ни кара автоматично и първично да даваме крайни оценки и с лека ръка да отричаме книгата само защото именно то ни е накарало да се почувстваме неудобно. Решаваме, че е „отвратително, гадно, сатанинско, тъпо, гнусно, зловещо, идиотско…“

И ако все пак прочетем анотацията от любопитство, отново ни става ясно за какво точно е цялата книгааха-а, поредният болен мозък, който обвинява амбициозната си майка и само мрънка, и всички други са му виновни – колко банално – тъжно, гадно, потискащо… Ясно ни е и това защо авторката е стигнала до хранително разстройство (от омраза към майка си, разбира се!), даже сме готови и диагноза да ѝ поставим, че дори и терапия да ѝ препоръчаме…

Само че… „Радвам се, че мама умря“ е обявена за най-добър мемоар/автобиография от Goodreads за 2022 г. с над 200 хил. гласа. Книгата не е нито тъжна, нито потискаща… Напротив – тя дава надежда. Дава надежда, че никога нищо не е загубено, че винаги имаш право на избор, че може да се стремиш към нещо повече, към нещо по-добро. Макар и да си живял в нищета, пак можеш да стигнеш до червения килим на славата… Макар и психически да си бил на дъното и да си повръщал по 10 пъти на ден, пак има начин да се възстановиш и да се промениш, и да бъдеш в мир със себе си.

Книгата е избрана от Goodreads за най-добър мемоар/автобиография на 2022 г. с 200 хил. читателски гласа – за сравнение, втората след нея е събрала едва 40 хил.

Obrázek WhatsApp, 2024-02-02 0.18.28_c94fa01f

Авторката Дженет Маккърди е претърпяла невероятна метаморфоза от дните си като Сам Пъкет в „Ай-Карли“ до днес. Само по себе това е впечатляващо. По страниците на книгата си тя засяга открито и искрено теми, които малко хора биха имали смелостта да признаят и да адресират. Книгата е многопластова, анализира и проследява живота така, както се случва. Образът на майката на Дженет е разгледан в дълбочина – първо през погледа на детето Дженет, после през погледа на Дженет като тийнейджърка и накрая след смъртта на майката. А начинът, по който Дженет Маккърди разказва цялата си история, е впечатляващ, дързък и в същото време забавен…

Don’t Judge a Book by Its Title.
Текст Дорета Панайотова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Top10

Топ 10 на биографиите и мемоарите в „Хеликон“ – за първи път

Нова класация подрежда най-търсеното в жанра Казва се, че животът сам пише онези големи истории, …