Лира Литературно-рекламна Агенция
Будисткият текст представлява размисли за щастието
Диамантената сутра е отпечатана върху дървена подложка, като върху нея ясно си личи и датата на създаване – 11 май 868 г. Това оборва западната теория, че първата книга на света е Библията на Гутенберг. Хранилището, в което е съхранявана, е най-доброто за ония времена. Заедно с много други текстове била поставена в пещерата Мо-кхао-кху в Китай. С времето обаче стълбите, които отвеждали към вътрешността ѝ, пропаднали. След стотици години започнал да я проучва един даоистки монах, Ванг Янлу. Успял по някакъв начин да измъкне ценните предмети от хранилището-пещера и продал голяма част от тях на пътешественика Марк Аурел Щайн през 1907 г. Сега Диамантената сутра се съхранява в Британската библиотека.
Като много будистки текстове от ония времена, и тя съществува в различни варианти. Популярна е в Тибет, Монголия, Китай, Япония и други източни страни. Известна е още като Сутрата на съвършеното познание и е изградена като разговор между Буда и негов ученик. Основната ѝ тематика е празнотата на всичко около нас. Съсредоточава се върху това, че нищо не живее вечно, извън контекста на останалото, и че всичко се променя непрекъснато. Светът в Диамантената сутра е оприличен на илюзия, на халюцинация. Смисълът не е в това, че не съществува, а по-скоро, че виждаме нещата като през пелена. Затова Буда моли ученика си да не се привързва, да не се стреми към нищо. Това е и основата на будистката философия.
Между другото, сам Ошо казва, за Диамантената сутра, че е абсурдна, объркана… „Тя е ирационална, но не е антирационална. Тя е нещо, което е над разума; затова е толкова трудно да се изрази с думи.”
Сутрата всъщност има и по-дълбок смисъл. Чрез непрекъснато повтарящи се думи и конструкции тя въвежда съзнанието в медитация. По този начин монасите се освобождавали от всекидневието и пристъпяли в света, който им предлага Буда. “Тъй трябва да мислите за този нетленен свят – съветва сутрата. – Той е звезда, проблясваща в здрача, въздушно мехурче в буен поток; Светкавица в пролетен облак; Мъждукащ пламък, призрак и сън.”
Пак Ошо има и цяла книга с коментари точно върху Диамантената сутра. В нея разказва например следния случай: „Веднъж един американски проповедник, който пиеше уиски, пушеше като комин и непрекъснато ядеше пуканки, беше при мене. Разглеждайки библиотеката ми изведнъж попадна на Диамантената сутра. За десет-петнадесет минути я прегледа оттук-оттам. След това се приближи до мене и каза: “Този Буда трябва да е бил луд. И не само, че е бил луд, но е имал и луди последователи.”
Всъщност това е основното значение на най-древния запазен като книга текст в света. Той е едно откъсване от действителността. Скъсване с логиката, която ни привързва прекалено силно към реалиите около нас. Няма нищо, подсказва сутрата, и в това нищо сме най-свободни.
