Начало / Интервюта / Анелия Овнарска-Милушева: На сърце ми е всичко българско

Анелия Овнарска-Милушева: На сърце ми е всичко българско

„Думам ти, щерко“ е книга, която следва народния календар. Въпреки песенното заглавие, в нея няма нито ред измислица, освен красивия стил, с който авторката разказва на своя потомка празниците стъпка по стъпка. Анелия Овнарска-Милушева ги познава отлично, в качеството си на докторант в катедра „Етнология“ на СУ, а и е израсла с тях сред бистришките баби, после като певица и танцьорка във фолклорен ансамбъл. Да вплете традицията в съвремието – това си е поставила за цел Анелия и го прави убедително, отначало чрез фейсбук, сега и на книга. Впечатлих се от светлината на тази жена, от нещо изконно, което излъчва и то буквално извира от сърцето й.

Aneliya-Ovnaeska-Raketa2

-Анелия, откъде идва любовта ви към етнологията?

-Всъщност, доста по-късно разбрах, че това е етнология. Имам предвид, че още от дете съм част от самодеен фолклорен ансамбъл с традиции в изучаването, съхранението и пресъздаването на стари обредни моменти и обичаи. Години наред старата българска култура, танц, песен и облекло са неразделна част от живота ми и нещо съвсем реално случващо се, дори и понякога, да не кажа често, само като сценично представяне. Но трупайки опит и знания в тази сфера, узрях за идеята да превърна хобито си в професия.

-Как ще обясните на един възрастен човек, който цял живот е прекарал на село и без да се замисля е спазвал всички традиции – що за наука е това?

-Обяснението би могло да е много простичко. Такива хора едва ли са пропуснали факта, че живота се е променил и те са от малцината, правещи и пазещи нещо старо, но ценно. А те знаят най-добре, че е ценно, дори безценно, предвид това, че осмисля света и битието им и са го наследили от поколенията преди тях, а няма на кого да го предадат. Децата и внуците им вече живеят забързания,модерен и отдалечен от традиците живот. Та, обяснението би могло да е – етнологията е науката, която ще разбере, съхрани и предаде в бъдещето, това ценно нещо от стария ни бит и култура, което ни свързва с корените. Вярвам, че ще го разберат.

-Защо разказвате за празници и обичаи от името на стара жена?221685_b

-Всичко тръгна от името на фейсбук страницата ми, която се казваше “Слушай, щерко, и добре запомни”. То някак предполага този назидателен и наставнически тон и стил, пък и самата идея за предаване на старото знание и умение е неразделно свързана с представата за възрастния човек, който учи по-младия от него. Пък и е някак приказно. Баба най-добре умее увлекателно да разказва, а и знае какво и как.

-Как се чувствате облечена в народна носия?

-Красива. Наистина много обичам да съм облечена в носия и често го правя. Намирам си поводи за това, дори извън “служебните” задължения. Също, често в ежедневието си имам някакъв етно мотив в облеклото си, аксесоар, орнамент, даже имам залепена шевица върху предния капак на колата си. Е, не прекалявам де. Отношението към традиционното българско облекло трябва да е специално и особено уважително. Не само старото, автентичното, а дори и това, което се стилизира и произвежда днес.

-Има ли край, който ви е най на сърцето?

-Шопският, нали съм шопкиня. Но на сърце ми е всичко българско. Толкова богато на всякакъв колорит е то и такова старо знание носи, че заслужава човек да му се посвети.

-Има ли ритуал, който се повтаря и при други народи, далеч от нашите географски ширини?

-Предполагам, че има. В момента не мога да бъда конкретна, но ритуалите около основите моменти от човешкия живот като раждане, сватба и смърт, които в нашата култура, пък и в другите са осмислени като преминаване от едно състояние в друго, са съпътствани неминуемо с подобни, почти еднакви обреди. Също така еднаквост има и при стари, предхристиянски култове към природата, слънцето или стихиите и почитането им.

9

-Какво ще кажете на тези българи, които мислят, че нашия фолклор е мрачен, тежък и дори, чувала съм мнения, че им звучи като от отвъдното?

-Не съм съгласна. Колкото е мрачен, толкова е и радостен и жизнеутвърждаващ. Фолклорът е реалният живот. Чрез музиката и танца човек изразява емоциите си, а в текста на песните и приказките разказва за случващото му се. Но да, мъката е тази, която е по-“възпята”, защото съвсем естествено е по-тежка за приемане, а народът го е казал -“ изкажи си мъката, за да ти олекне”. Животът в миналото никак не е бил лек, а това няма как да не се отрази и на преразказването му във вид на песен, танц или обреден момент, което пък цели са го обясни, пригоди към човешкия свят и да го отдели от хаоса на отвъдното.

-Цитирайте ни част от любимата ви народна песен.

-Май нямам най-любима народна песен. Много харесвам тези, които възпяват красотата на българката. Харесвам и такива, с исторически текст. Но, всъщност, харесването идва от начина на изпълнение и от човекът, който пее. Но, да кажем, че в момента в главата ми звучи:

“Море пиле, славей пиле,

я запей ми песничица,

да се чуе надалеко….”

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

DSC_4221-0

Великденски вдъхновения от най-добрите ни писатели

Празникът грее в написаното от тях за малки и големи Душата им е по-красива от …