Начало / Интервюта / Анелия Овнарска-Милушева: На сърце ми е всичко българско

Анелия Овнарска-Милушева: На сърце ми е всичко българско

„Думам ти, щерко“ е книга, която следва народния календар. Въпреки песенното заглавие, в нея няма нито ред измислица, освен красивия стил, с който авторката разказва на своя потомка празниците стъпка по стъпка. Анелия Овнарска-Милушева ги познава отлично, в качеството си на докторант в катедра „Етнология“ на СУ, а и е израсла с тях сред бистришките баби, после като певица и танцьорка във фолклорен ансамбъл. Да вплете традицията в съвремието – това си е поставила за цел Анелия и го прави убедително, отначало чрез фейсбук, сега и на книга. Впечатлих се от светлината на тази жена, от нещо изконно, което излъчва и то буквално извира от сърцето й.

Aneliya-Ovnaeska-Raketa2

-Анелия, откъде идва любовта ви към етнологията?

-Всъщност, доста по-късно разбрах, че това е етнология. Имам предвид, че още от дете съм част от самодеен фолклорен ансамбъл с традиции в изучаването, съхранението и пресъздаването на стари обредни моменти и обичаи. Години наред старата българска култура, танц, песен и облекло са неразделна част от живота ми и нещо съвсем реално случващо се, дори и понякога, да не кажа често, само като сценично представяне. Но трупайки опит и знания в тази сфера, узрях за идеята да превърна хобито си в професия.

-Как ще обясните на един възрастен човек, който цял живот е прекарал на село и без да се замисля е спазвал всички традиции – що за наука е това?

-Обяснението би могло да е много простичко. Такива хора едва ли са пропуснали факта, че живота се е променил и те са от малцината, правещи и пазещи нещо старо, но ценно. А те знаят най-добре, че е ценно, дори безценно, предвид това, че осмисля света и битието им и са го наследили от поколенията преди тях, а няма на кого да го предадат. Децата и внуците им вече живеят забързания,модерен и отдалечен от традиците живот. Та, обяснението би могло да е – етнологията е науката, която ще разбере, съхрани и предаде в бъдещето, това ценно нещо от стария ни бит и култура, което ни свързва с корените. Вярвам, че ще го разберат.

-Защо разказвате за празници и обичаи от името на стара жена?221685_b

-Всичко тръгна от името на фейсбук страницата ми, която се казваше “Слушай, щерко, и добре запомни”. То някак предполага този назидателен и наставнически тон и стил, пък и самата идея за предаване на старото знание и умение е неразделно свързана с представата за възрастния човек, който учи по-младия от него. Пък и е някак приказно. Баба най-добре умее увлекателно да разказва, а и знае какво и как.

-Как се чувствате облечена в народна носия?

-Красива. Наистина много обичам да съм облечена в носия и често го правя. Намирам си поводи за това, дори извън “служебните” задължения. Също, често в ежедневието си имам някакъв етно мотив в облеклото си, аксесоар, орнамент, даже имам залепена шевица върху предния капак на колата си. Е, не прекалявам де. Отношението към традиционното българско облекло трябва да е специално и особено уважително. Не само старото, автентичното, а дори и това, което се стилизира и произвежда днес.

-Има ли край, който ви е най на сърцето?

-Шопският, нали съм шопкиня. Но на сърце ми е всичко българско. Толкова богато на всякакъв колорит е то и такова старо знание носи, че заслужава човек да му се посвети.

-Има ли ритуал, който се повтаря и при други народи, далеч от нашите географски ширини?

-Предполагам, че има. В момента не мога да бъда конкретна, но ритуалите около основите моменти от човешкия живот като раждане, сватба и смърт, които в нашата култура, пък и в другите са осмислени като преминаване от едно състояние в друго, са съпътствани неминуемо с подобни, почти еднакви обреди. Също така еднаквост има и при стари, предхристиянски култове към природата, слънцето или стихиите и почитането им.

9

-Какво ще кажете на тези българи, които мислят, че нашия фолклор е мрачен, тежък и дори, чувала съм мнения, че им звучи като от отвъдното?

-Не съм съгласна. Колкото е мрачен, толкова е и радостен и жизнеутвърждаващ. Фолклорът е реалният живот. Чрез музиката и танца човек изразява емоциите си, а в текста на песните и приказките разказва за случващото му се. Но да, мъката е тази, която е по-“възпята”, защото съвсем естествено е по-тежка за приемане, а народът го е казал -“ изкажи си мъката, за да ти олекне”. Животът в миналото никак не е бил лек, а това няма как да не се отрази и на преразказването му във вид на песен, танц или обреден момент, което пък цели са го обясни, пригоди към човешкия свят и да го отдели от хаоса на отвъдното.

-Цитирайте ни част от любимата ви народна песен.

-Май нямам най-любима народна песен. Много харесвам тези, които възпяват красотата на българката. Харесвам и такива, с исторически текст. Но, всъщност, харесването идва от начина на изпълнение и от човекът, който пее. Но, да кажем, че в момента в главата ми звучи:

“Море пиле, славей пиле,

я запей ми песничица,

да се чуе надалеко….”

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

Happy_Holi_2021_1200x768

Холи е – разтваряме книга за Индия

Смята се за един от най-красивите дни изобщо Бенгалската Нова година, каквото е още Холи, се …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...