Лира Литературно-рекламна Агенция
Познаваме Мария Пеева от нейния блог „Мама Нинджа“ и като съавтор на романа „Писмо до сестра ми“, затова с радост посрещнахме нейната нова книга „Приятелят на Дядо Коледа“. Няма нищо по-естествено човек като Мария, чийто пример следват много родители, да извади от сърцето си трогателна, красива приказка за дете, което години наред пише едно-единствено желание до Дядо Коледа – да му подари куче. Поканих Мария в студиото на Радио Хеликон и каква беше изненадата ми, щом тя дойде с истинско кученце – Фреди, сякаш копие на описаното в книгата. Разговорът ни прекъсна срив на техниката, та докато аз беснеех срещу ретроградния Меркурий, международното положение и програмистите персонално, малкото същество стоеше кротко и ме гледаше с големите си топли очи, а как благата дума на стопанката му не просто врати отваря, но и оправя всички дребни неуредици, прочетете в това интервю.
– Мария, разкажи ни първо откъде се появи Фреди?
– Фреди се появи в живота ни много неочаквано и е живото доказателство, че няма нищо случайно на този свят. В майчинската ми група приятелка сподели пост с историята му. Той е едно много старо, куцичко и беззъбо малко кученце, което по някакъв начин се е озовало на улицата, изоставено е. И е абсолютно непригодно да оцелее там не само поради дребния си ръст, но и защото е от порода, която не може сама да се прехранва и защитава. И макар че всеки ден виждаме такива трагедии и ни е ясно, че няма как да помогнем на всички живи същества в нужда, понякога можем. Поне на едно можем. За нашето семейство това се оказа Фреди. Заради Фреди всъщност много се замислих за посланието на книжката ми и написах една статия, в която призовавам хората много добре да помислят, преди да си вземат кученце. Защото то е живо същество и е безотговорно да му се порадваме, а когато ни омръзне, да го изоставим на улицата. Като го прибрахме у дома, беше толкова уплашен, че пак ще остане на улицата – не искаше да остава самичък и за пет минути. Затова се наложи да го водя с мен навсякъде – и по работни ангажименти, и по родителски срещи, и дори на интервюто в “Хеликон”. Много благодаря за топлия прием и че беше толкова мила с Фреди!
– Тъй като в „Приятелят на Дядо Коледа“ също има дете и куче, това история за хората ли е, или за животните?
– Кучетата са щастливи, когато си имат човек, когото да обичат, и децата са щастливи, когато си имат кученце, за което да се грижат. Но това не е история за кучета и дори не е чак толкова история за Коледа. И Коледа, и кученцето са красивият декор на една история за семейството, за загубата, за мечтите, които невинаги успяваме да сбъднем в детството си, но които имаме шанс да сбъднем, когато пораснем – и за себе си, и за децата си. Тази история е колкото за малките, толкова и за големите. Децата ще видят в нея кученцето и писмото до Дядо Коледа. Родителите, които им я четат, ще си поплачат.
– Всички родители се сблъскват с някоя прищявка или скъпо желание на децата, особено по празниците. Трябва ли се да им се отказва, въобще – ти как се справяш в подобна ситуация?
– Няма нищо по-тъжно от това да откажеш на детето си онова, за което то мечтае. Но когато нямаме възможност да сбъднем мечтите на детето, поне можем да му посочим пътя, по който може да ги сбъдне само. Нека децата да мечтаят. Детето, което днес мечтае за скъпа техника, утре може да конструира роботи. Детето, което днес мечтае за екскурзия до другия край на света, може утре да е пилот. А може дори да стане космонавт и да лети до други планети. Всички велики постижения на човечеството някога са били просто невъзможни детски мечти. Не е ли така?
– Съгласна съм, а какво мислиш за често срещаните думи „мразя Коледа„?
– Мисля, че хората просто се възмущават, че Коледа се комерсиализира все повече и повече. Но дали ще имаме една вълшебна семейна Коледа не зависи от парите, които ще похарчим, а от настроението ни. За мен Коледа е възможност да прекараме време със семейството и роднините, да вдъхнем живот на любими ритуали, да си разменим подаръци, да се посмеем, да си повторим старите истории. И да си направим нови.
– И накрая, разкажи ни повече за илюстрациите?
– Оригиналните илюстрации на Клементина Манчева са прекрасни акварели, които всяко дете с радост би сложило в детската си стая. През последните седмици бях поканена в няколко училища и градини на среща с малките читатели. Докато им четях историята, спирах на всяка страница, за да им покажа илюстрациите. И виждах възхищението в блесналите детски очи, радвах се на възклицанията и възторга им. Щастлива съм, че “Приятелят на Дядо Коледа” не само им разказва една красива и затрогваща история, но и ги отвежда в света на изкуството. И те го разбират, защото за изкуството и красотата възраст няма. Също както няма възраст и за вярата ни в чудеса.
