Начало / Интервюта / Даниел Пенев: Предпочитам да говоря за носители на промяната

Даниел Пенев: Предпочитам да говоря за носители на промяната

Хората, които променят България, събрани на едно място ни предлага неговата книга

2111983702

30 години след т.нар „преход“, за който мнозина твърдят, че не се е случил, един млад човек излиза напред с книгата „Хората, които променят България: Вдъхновение в 30 истории“. Даниел Пенев е на 26 г. роден е в Кюстендил. След като минава през школата на журналистиката в няколко български медии и трупа опит във Великобритания, Германия, Чехия, Турция и САЩ, той решава да събере портретите на хора, които са двигател за един по-добър живот у нас. Може би е възможно, когато слушаме причините да не избяга от първо лице и черпим от заряда на младостта му. Вижте го и вие в интервюто на Даниел специално за Лира.бг.

– Конкретен човек или случка ви вдъхнови за тази книга?

– През лятото на 2015 г. проведох стаж в отдел „Новини и актуални предавания“ на bTV. По време на практиката си подготвих един репортаж за българите, които по една или друга причина се връщат в България след следването си в чужбина. За целите на този репортаж интервюирах Велина Христова, която е част от разрастващата се общност на Сдружение „Тук-Там“. Личната история на Велина ме провокира да погледна на случващото се в България от един по-различен и по-позитивен ъгъл. Защо? Защото Велина притежава две бакалавърски степени от университети в Германия и Холандия и една магистърска степен от университет в Португалия и има всички необходими качества, за да гради успешна кариера на Запад. Въпреки това тя избира да се прибере в България – не поради липса на избор, а защото вярва, че България предлага все по-добри възможности за професионално развитие и качествен живот.

Няколко дни след края на стажа ми в bTV се присъединих към екипа на TrueStory.bg – независима платформа с вдъхновяващи истории за различни хора, инициативи и проекти. През следващите малко повече от три години написах около 200 материала за сайта, като в процеса на изготвянето им се запознах с възпитани, съзидателни и щедри българи, които затвърдиха преобърната ми представа за България. В началото на 2017 г. ми хрумна, че бих могъл да събера подобен тип истории в книга. Година по-късно се заех с този проект и днес, още година и половина по-късно и точно в момента, в който отбелязваме 30 години от началото на прехода у нас, книгата „Хората, които променят България: Вдъхновение в 30 истории“ е факт.

– Как стигнахте до хората, които описвате? Имаше ли някой, който отказа да бъде включен в сборника?

– Някои от лицата, чиито истории разказвам в книгата, познавах от по-рано – било то покрай доброволческите ми занимания като автор на TrueStory.bg, било то покрай общи приятели или събития на организации като вече споменатото Сдружение „Тук-Там“. Друга част от героите не познавах лично, но бях запознат с дейностите и постиженията им и затова се свързах с тях. За трети или не бях чувал нищо, или знаех малко, като към тях ме насочиха приятели. За моя радост всички герои на книгата не само веднага прегърнаха идеята ми и споделиха любопитни подробности от личния и професионалния си живот, но и с охота се включиха в промотирането на книгата, за да можем да достигнем до възможно най-много читатели.

– Какви са вашите наблюдения – в коя сфера са успелите хора?

– Аз предпочитам да избягвам думи като „успял“ и „успех“, тъй като те имат многобройни нюанси и могат да означават различни неща за различни хора. Някои виждат успеха само през призмата на материалното, други го интерпретират на базата на удовлетворението, което изпитват от това, което правят, трети разчитат успеха като оказване на положително въздействие върху хората и средата около тях и т.н. Затова съвсем съзнателно реших да не включвам подобни думи в заглавието на книгата. Предпочитам да говоря за будители, за носители на промяната, за архитекти на промяната, за хора, които с малки стъпки всеки ден правят света едно по-добро място за всички ни – независимо дали тези стъпки са на местно, национално, международно или глобално ниво. А такива дейни хора има във всеки сектор, във всяка страна по света, защото будителството не зависи от типа дейност, която извършваме, а от ценностите, които споделяме, и действията, които предприемаме.

220738_b– Може ли да обобщите какви качества са нужни да се реализира днес човек в България, като изключим приказката „да имаш вуйчо владика“?

– Качествата, които са нужни на човек, за да осъществи професионалните си цели и мечти в България, са идентични с тези, нужни на човек, избрал да гради кариера на друго място, а именно любознателност, инициативност, адаптивност, трудолюбие, добри организационни и комуникационни умения, творческа мисъл, приемане на критична обратна връзка, кураж и постоянство. Да, така наречените „връзки“ продължават да изкривяват картината у нас и да ни поставят в специфични (често горчиви) ситуации, но тук си струва да направим две важни уточнения. Първо, това явление изобщо не се ограничава до България, а съществува навсякъде, може би у нас просто мащабът е по-голям или пък проблемът излиза на преден план поради някои елементи от историческото ни наследство. И второ, препоръчително е да разграничаваме „връзки“, т.е. придобиването на облаги само и единствено благодарение на контактите си, а не според знанията, уменията и качеството ни на работа, от „контакти“, т.е. хората, които познаваме и които благодарение на своите знания, умения и контакти могат да ни помогнат да влезем в по-добър университет, да си намерим по-добра работа и т.н., но не като лобират за нас само защото са ни близки или познати, а като ни дадат шанс да покажем какво можем или като ни свържат с хора, които биха оценили качествата ни. Няма как да очакваме някой да ни забележи, ако не познаваме професионалисти в своята област и не търсим активно възможности, които отговарят на характера и предпочитанията ни.

– Има ли човек, на когото особено искате да приличате, да вървите по неговите стъпки?

– Има много хора, от които опитвам да се уча – както близки и приятели, така и представители на политиката, бизнеса, образованието, медиите, изкуството, спорта и неправителствения сектор, които не познавам, но на чиито постижения и поведение се възхищавам. Освен героите на книгата ми в списъка ми с вдъхновители попадат Веселина Седларска, Светослав Иванов, Мила Аврамова, Ася Методиева, Анна Ангелова, Димитър Бербатов, Ивет Лалова-Колио, Виктор Франкъл, Наполеон Хил, Мат Хейг, Джордан Питърсън, Ювал Ноа Харари, Джей Шети, Саймън Синек, Линдзи Стърлинг и още много други хора от различни епохи. Въпреки че се стремя да черпя с шепи от знанията и опита им, аз не искам да приличам на нито един от тях, защото всеки от нас е уникален индивид и именно в това разнообразие се крие красотата на света, в който живеем.

Врачанската книжарница Хеликон ви кани на представяне на книгата на Даниел Пенев на 19 ноември в 18 ч.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

74594785_2374753229319212_6051529385859612672_n

Любен Зидаров нарисува български корици за „Хари Потър“

95-годишният художник илюстрира юбилейното издание на поредицата 20-годишнината от излизането на първата от книгите на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.