Лира Литературно-рекламна Агенция
„Вторият сън“ запечатва страховете на големия писател
Робърт Харис по природа не човек, който се тревожи. Но докато работи по новия си роман „Вторият сън“, той се буди през малките часове и е неспособен да заспи отново до изгрев. Резултатът е апокалиптична книга. Заглавието ѝ идва от навика на хората от прединдустриалната епоха да спят на два пъти през нощта, с един час будуване по средата. Също така е метафора за Новото Средновековие, завладяло човечеството след краха на технологиите, на които разчита нашата цивилизация.
„Един от парадоксите във „Вторият сън“ е, че се възприемаме като силно напреднали, но ако нещо се случи, ще оставим съвсем малко след себе си. Повечето от строежите ни, дори и гигантските небостъргачи в Лондон, няма да оцелеят повече от век. Ще остане единствено едно огромно тресавище от пластмаса, памперси, сламки и стиропорени чаши.“
Робърт Харис признава, че „Вторият сън“ е книгата, в която е вложил най-много въображение и която не се базира на никакъв исторически източник.
„Дойде изцяло от моята глава и това я прави различна. В нея присъстват всички теми, върху които съм работил през последните 30 години – срещата на миналото и бъдещето. Книги като „Помпей“ са за една древна цивилизация и забележителните ѝ прилики с модерния свят. За усещането, че хората в действителност не се променят чак толкова през хилядолетията – променят се обществата и технологиите им.“
Главният герой във „Вторият сън“ е младият свещеник Феърфакс, типичен герой на Робърт Харис – обикновен човек, който открива силата си, когато изпада в трудна ситуация.
„Стереотипът мачо-супермен въобще не ме привлича. Интересуват ме хората с недостатъци, които попадат в необикновени ситуации и се опитват по някакъв начин да се справят с тях.“
Значима част от живота и икономиката ни се пренесе в дигиталния свят. Превръщаме се в крехки същества. Разчитаме на машини едва ли не за дишането си, за всичко за нас. Ако нещо се обърка, ще бъдем напълно безпомощни.
Харис не е религиозен. Описва себе си като агностик или дори атеист.
„Не съм достатъчно арогантен, за да вярвам, че разполагам с всички факти, необходими да преценя. За мен е достатъчно, че Айнщайн също не е бил атеист и е мислел, че отвъд Теорията на относителността може да има още нещо. Ако човек откаже да признае съществуването на духовно измерение, става двуизмерен. Но аз не бих превърнал това разсъждение непременно във вяра в библейската истина или в истината на която и да е религия.“
Робърт Харис няма търпение да се върне към писането – за него то е непреодолим импулс още от детството му.
„Никога не съм възприемал писането като работа. През целия си живот съм се стремял да се спася от това да имам работа и работодател.“
