Начало / Автори / Йордан Радичков: Трудните уроци са по-мъдри и благодарни

Йордан Радичков: Трудните уроци са по-мъдри и благодарни

Чергата на живота си започва да тъче точно преди 90 години

2111562532

Създателят на „Ние, врабчетата“ живее по свой си начин – както всъщност и пише. Вместо да се води от правила, прави нещата както му подсказва сърцето. Така леката абсурдност в живота ни се оказва точно на място, пък и самите ние сякаш сме герои в книга на Радичков.

Точно за хората той казва, че „напоследък повече хитруват, отколкото да използват ума си„. В последните години от живота си твърди, че „ние си говорим, сякаш разменяме помежду си левчета без стойност„. Затова препоръчва да тръгнем на път, да потърсим себе си. Тогава и сънищата ни ще са многоцветни.

Отбелязвайки 90-годишнината на твореца, продължаваме да го преоткриваме. 2019-а започна с една изложба в Пловдив, наречена „Неосветените дворове“, която показа черно-бели фотографии на писателя. Пак по случай 90-годишнината се появи и ново издание на „Ноев ковчег“ – книгата, определяна като най-голяма за Радичков. Илюстрациите в нея са на Ива Димитрова.

rad

И в земята като те положат, пак ще си с лице към Небето„, казва още творецът. И това много сбито определя философията му – пък и подсказва как да живеем. Роден през 1929-а, той сякаш чепато отказва да се впише във времето си. Въпреки това властта го обича. Дълги години е съветник в орган, наречен Съвет за развитие на духовните ценности, стига и до поста заместник-председател на Съюза на българските писатели. Нобеловата награда за литература се оказва неосъществен блян – май повече за всички нас, отколкото за него. Нали точно той казва, че „трудните уроци са по-мъдри и благодарни„. Но че „живеем в свят вълшебен и одухотворен„, съмнение няма… „Ако срещнете перушина, не я отминавайте – нарежда сладко, – Повдигнете я и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да е мъртва, но перата ѝ винаги са живи.“

Така е и с думите му, които също винаги са живи. „Свирепо настроение“ излиза през 1965-а. Врабчетата на Радичков политат три години по-късно. „Януари“ е от 1974-а, а „Опит за летене“ от 1979-а. Следват и още много. Богато наследство, нали авторът на всичко това е убеден, че „няма как да минеш незабелязан зад гърба на живота, като вътрешно стенеш от мъка, виеш от болка…“ Защото сам „човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“ Но такива изречения всъщносто обичаме да четем. Такива автори да препрочитаме.

Цитати от Радичков събра Краси Проданов

Прочетете още

france-paris-french-writer-albert-camus-1944-1440x969

Албер Камю живее между абсурда и надеждата

Наричат го Съвестта на Запада Майстор на словото, който бележи завинаги миналото столетие – това …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.