Начало / Интервюта / Мария Донева: Хиляда смешни котки означават хиляда усмивки

Мария Донева: Хиляда смешни котки означават хиляда усмивки

Най-новата книга на нашата авторка вече е в книжарниците

DSC08735f

Мария Донева е разпознаваемо лице в съвременната българска литература. Точно като във вица за супа, шапка и скандал, тя може да направи разказ, стих или театър от всяко нещо, изпречило се пред сърцето й. Няма да броим книгите, нито читателите, събрани в социални мрежи и из България в незабравими срещи с нея. Само ще кажем, че най-новата й творба „Животни“, вече е по книжарниците и обхваща богата палитра от чувства. Заради идеята – да има автограф за всеки, заради структурата – да редува проза и поезия, заради езика – алегоричен и делничен едновременно. За останалото попитахме авторката.

– Здравейте, Мария, нека започнем от предната корица, толкова находчива с балансиращите едно върху друго животни.

– За мен е чест и радост, че автор на корицата на новата ми книга е Кирил Златков. Идеята за външния вид на книгата е негова. Животните са хванати в движение, имат характер и биография, имат отношения. На задната корица пък е мравката, която се готви за бал. В работата на Кирил Златков няма случайни неща, всеки щрих е премислен, докоснат с внимание и вдъхновение. Благодарна съм за моите животни. В книгата те са от мравка до слон, а между тях – котки, крокодил, хлебарка, прасенце, гущер… също и някои въображаеми, русалка например. Те не са нарисувани, но аз си знам, че са там, просто не са влезли в кадър в този момент; не са се побрали на кориците, но са вътре между тях.

– Екземплярът в мен има номер, котка и автограф на първата страница. Държите ли лично да е посланието ви към читателите?

220271_b– Книгопечатането е направило книгите достъпни и еднакви. Но читателите са различни и аз исках да направя жест към тях. Хиляда смешни котки означават поне хиляда усмивки. И от мен по една – ето ти две хиляди. Струва си труда. Останаха и 500 ненадписани – за пуристите, които предпочитат книгите им да са недокоснати от човешки ръце.

– Има ли нещо специално в подредбата на стихотворенията и разказите тук?

– Водих се по настроението. Исках четенето да е динамично и емоционално, да събудя тъга, безгрижен смях, радост, скръб, съвземане и отърсване от скръбта, копнеж, влюбване, приятелство, нежност. Като в живота.

– Защо хората обичат да се разпознават в животни?

– Обичат ли?
Аз търсех типове характер и поведение. Описвах какво виждам, без да се опитвам да обяснявам. Читателите ми са умни и чувствителни хора, те усещат.
Животните приличат на нас, в същото време са загадъчни и неразбираеми… пак като нас.
Друго, важно за мен, е природата – неописуемо дълбокият, чист, красив и нежен свят, който ни е даден за обитаване и за обичане. Надявам се докато някой чете книжката, да я остави настрани, да се загледа в облаците, в детето си, в себе си, да си помисли нещо хубаво, просто да си отдъхне.

– Случва ли ви се често да си „поприкривате сърцето“, ако цитирам едно ваше стихотворение?

– Да. Това е израз на уважението ми към околните – те имат свои тревоги, не им е до моите. Уча се да се доверявам, да не забравям, че и другите хора са толкова чувствителни, раними, мечтателни и храбри като мен.

– С кой текст от книгата ще ми позволите да завърша това интервю?

***

„Добрият дух на моя дом чете дебела книга.
До втори ред на първи том – нататък все не стига.
Унася се, потъва в сън на книгата до прага.
Не могат да излязат вън, не могат да избягат
героите и мисълта, и умната поука.
Ако посегна да чета, ще ги намеря тука.
Добрият дух похърква в такт, сънува си полека.
Прелиства и заспива пак насред библиотеката.
Невидим, бавен и ленив, разсеян и разглезен,
и мълчалив, и неучтив, сънлив и безполезен.
А друг път, щом се увлече, изобщо не заспива.
Чете, а разказът тече, духът сумти щастливо,
подвиква, смее се на глас, ту стреснат, ту сърдечен.
Добрият дух, живущ у нас, е дух библиотечен.
Той е пропаднал книгоман и иска да си има
и този, новия роман от авторка любима,
и стихосбирките онез, обвеяни от слава,
пет броя на „Жената днес”, и „Как се гледа крава”,
и четенето му върви, днес проза, утре драми,
и ми подвиква – Добави, каквото още хванеш!

– А аз кога ще ги чета? А сметката за тока?
Той гледа с потрес подчертан, въздъхва предълбоко,
примигва с кръглите очи и сякаш не разбира,
и не, почти не си личи, че ме манипулира.
Аз викам – прави се на глух. И отказ не приема.
И настоява моят дух сто книги да му взема.
Духът ми се е пристрастил. Книжарят му е дилър.
– Дай нещо в по-изискан стил. И също – онзи трилър,
от първи до последен том.

Не, аз не съм такава –
добрият дух на моят дом така ме принуждава“.

Разговора води Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

MQEFF3XZEQJC7LMJX7L6BJICFM

Колийн Хувър пише без жанр: „Най-важното е да разкажа хубаво историята”

Авторката ни предлага нова книга и мечтае за Хавайските острови Новият роман на Колийн Хувър …