Начало / Интервюта / Мария Донева: Хиляда смешни котки означават хиляда усмивки

Мария Донева: Хиляда смешни котки означават хиляда усмивки

Най-новата книга на нашата авторка вече е в книжарниците

DSC08735f

Мария Донева е разпознаваемо лице в съвременната българска литература. Точно като във вица за супа, шапка и скандал, тя може да направи разказ, стих или театър от всяко нещо, изпречило се пред сърцето й. Няма да броим книгите, нито читателите, събрани в социални мрежи и из България в незабравими срещи с нея. Само ще кажем, че най-новата й творба „Животни“, вече е по книжарниците и обхваща богата палитра от чувства. Заради идеята – да има автограф за всеки, заради структурата – да редува проза и поезия, заради езика – алегоричен и делничен едновременно. За останалото попитахме авторката.

– Здравейте, Мария, нека започнем от предната корица, толкова находчива с балансиращите едно върху друго животни.

– За мен е чест и радост, че автор на корицата на новата ми книга е Кирил Златков. Идеята за външния вид на книгата е негова. Животните са хванати в движение, имат характер и биография, имат отношения. На задната корица пък е мравката, която се готви за бал. В работата на Кирил Златков няма случайни неща, всеки щрих е премислен, докоснат с внимание и вдъхновение. Благодарна съм за моите животни. В книгата те са от мравка до слон, а между тях – котки, крокодил, хлебарка, прасенце, гущер… също и някои въображаеми, русалка например. Те не са нарисувани, но аз си знам, че са там, просто не са влезли в кадър в този момент; не са се побрали на кориците, но са вътре между тях.

– Екземплярът в мен има номер, котка и автограф на първата страница. Държите ли лично да е посланието ви към читателите?

220271_b– Книгопечатането е направило книгите достъпни и еднакви. Но читателите са различни и аз исках да направя жест към тях. Хиляда смешни котки означават поне хиляда усмивки. И от мен по една – ето ти две хиляди. Струва си труда. Останаха и 500 ненадписани – за пуристите, които предпочитат книгите им да са недокоснати от човешки ръце.

– Има ли нещо специално в подредбата на стихотворенията и разказите тук?

– Водих се по настроението. Исках четенето да е динамично и емоционално, да събудя тъга, безгрижен смях, радост, скръб, съвземане и отърсване от скръбта, копнеж, влюбване, приятелство, нежност. Като в живота.

– Защо хората обичат да се разпознават в животни?

– Обичат ли?
Аз търсех типове характер и поведение. Описвах какво виждам, без да се опитвам да обяснявам. Читателите ми са умни и чувствителни хора, те усещат.
Животните приличат на нас, в същото време са загадъчни и неразбираеми… пак като нас.
Друго, важно за мен, е природата – неописуемо дълбокият, чист, красив и нежен свят, който ни е даден за обитаване и за обичане. Надявам се докато някой чете книжката, да я остави настрани, да се загледа в облаците, в детето си, в себе си, да си помисли нещо хубаво, просто да си отдъхне.

– Случва ли ви се често да си „поприкривате сърцето“, ако цитирам едно ваше стихотворение?

– Да. Това е израз на уважението ми към околните – те имат свои тревоги, не им е до моите. Уча се да се доверявам, да не забравям, че и другите хора са толкова чувствителни, раними, мечтателни и храбри като мен.

– С кой текст от книгата ще ми позволите да завърша това интервю?

***

„Добрият дух на моя дом чете дебела книга.
До втори ред на първи том – нататък все не стига.
Унася се, потъва в сън на книгата до прага.
Не могат да излязат вън, не могат да избягат
героите и мисълта, и умната поука.
Ако посегна да чета, ще ги намеря тука.
Добрият дух похърква в такт, сънува си полека.
Прелиства и заспива пак насред библиотеката.
Невидим, бавен и ленив, разсеян и разглезен,
и мълчалив, и неучтив, сънлив и безполезен.
А друг път, щом се увлече, изобщо не заспива.
Чете, а разказът тече, духът сумти щастливо,
подвиква, смее се на глас, ту стреснат, ту сърдечен.
Добрият дух, живущ у нас, е дух библиотечен.
Той е пропаднал книгоман и иска да си има
и този, новия роман от авторка любима,
и стихосбирките онез, обвеяни от слава,
пет броя на „Жената днес”, и „Как се гледа крава”,
и четенето му върви, днес проза, утре драми,
и ми подвиква – Добави, каквото още хванеш!

– А аз кога ще ги чета? А сметката за тока?
Той гледа с потрес подчертан, въздъхва предълбоко,
примигва с кръглите очи и сякаш не разбира,
и не, почти не си личи, че ме манипулира.
Аз викам – прави се на глух. И отказ не приема.
И настоява моят дух сто книги да му взема.
Духът ми се е пристрастил. Книжарят му е дилър.
– Дай нещо в по-изискан стил. И също – онзи трилър,
от първи до последен том.

Не, аз не съм такава –
добрият дух на моят дом така ме принуждава“.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

78564096_2625619290855554_8471233077601894400_n

Мария Пеева: Няма възраст за вярата ни в чудеса

Познаваме Мария Пеева от нейния блог „Мама Нинджа“ и като съавтор на романа „Писмо до …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.