Лира Литературно-рекламна Агенция
- Проблем, който съществува от 40 години, се разпали сега като нов
- В щата, в който живея аз, е запазена 96% от джунглата
- Интересите на Франция и Ирландия са чисто политически
Пожарите в Амазония в края на лятото разпалиха страсти и икономически интереси. Стигна се до демонстрации на неотстъпчивост, размяна на реплики между кабинетите на Жаир Болсонаро и Еманюел Макрон, дори на лични обиди, което провокира самият Паулу Коелю да се извини на французите, Стинг да каже, че не е време за свирене, понеже светът гори, Брад Пит да впрегне чара си за потушаването на един – прераснал в словесен, международен огън.
Докато той още тлее, в България отново пристигна Илко Минев. Предприемач и автор на три книги, който живее почти половин век в Манаус, столицата на щата Амазонас. Разчитаме на неговия опит и трезва преценка и на човек, бил непосредствено на мястото на събитията. Затова побързахме да му зададем няколко въпроса.
– Господин Минев, защо пожарите в Амазония тази година се превърнаха в катаклизъм ?
– По време на сухия период е нормално да има пожари. В момента идвам от Португалия, където пак хванах голям огън, в Гърция, помните, се случи същото, в Калифорния…В цял свят горите се обновяват така. От друга страна, хората ги унищожават, защото това е единственият начин по който дребните земеделци могат да засадят нещо и да изхранят семействата си. Тази година обаче проблем, който съществува от 20, 30, може би 40 години, се разпали като нов. Тенденцията е към поляризация и не само в Бразилия. Тези, които са на власт, и другите, загубили властта, се обвиняват взаимно. Уви, не са прави, просто всички имат вина.
– За какъв мащаб на бедствието става дума?
– Говори се за 25 хил. огнища на пожари. От гледна точка на мащабите в Бразилия, това не е много, но за България е. В Бразилия обаче съществуват по-сериозни проблеми, например липсват лесничеи или ако има, те са крайно недостатъчно, дори по-малко, отколкото в Ирландия. Органите, които трябва да се занимават, си стоят по кабинетите в големите градове, оборудвани с климатици, вместо да отидат в джунглата и да видят какво може да се направи на място. Единственото положително нещо е, че се вдигна голям шум, който развали имиджа на Бразилия пред света и се надявам институциите да променят своя подход. Иначе страната третира своите джунгли по-добре, отколкото много други държави. Представете си – между 60 и 80% от цяла Амазония е запазена. В щата, където аз живея – 96%. Тази година там пушек не съм видял.
– Но всички са настръхнали срещу президента Болсонаро?
– Понеже е десен президент, левицата твърди, че той е отговорен. Не е съвсем вярно, проблемът съществуваше и при Дилма Русев, при Лула де Силва, при Фернандо Енрике Кардозо.
– Все пак този президент отказа помощта на Г-7 по категоричен начин, чак обиждайки Бриджит Макрон.
– Вижте, Болсонаро не е дипломатичен и естествено си има хиляда недостатъка, а сега искат да му прибавят хиляда и първият. В случая етиката на тези, които го нападат, особено Франция и Ирландия, е политическа. Тя не е продиктувана от интерес към природата.
– Като човек, който от дълги години живее в Бразилия, има ли решение на проблема според вас?
– Трудно. Доскоро аз бях износител на местни продукти и много съм спорил с търговски представители на различни агенции. Твърдя, че не става със забрани да не правим нищо в джунглата. Нека намерим нещо, откъдето да извадим богатство, без да я унищожаваме. Могат да се вземат контролирано листа от растения, кори от дървета за лекарства, такова многообразие има, че е жалко да не се използва.
