Юлия ПЕТКОВА Беше ми трудно да повярвам, че под тази твърда каменна обвивка пулсираше и се обновяваше меката плът на живота. Калдъръменият гръб на един безсмъртен град. Застинали в камъка спомени за хора, чиито изражения са неизличими. Едновременно неуловим и осезаем, стръмен и монотонен, суров и чудноват. Град, който не …
Прочетете още »