Лира Литературно-рекламна Агенция
Американката от корейски произход предлага сега провокативната „Пачинко”
Мин Джин Ли е финалист в съревнованието за Националната литературна награда на САЩ. В книгите си тя насочва вниманието на читателите към теми като етнос, класа, диаспора, религия и любов. Според „Ню Йорк Таймс“ най-новият ѝ роман „Пачинко“ е сред 10-те най-добри книги за годината.
– „Пачинко” е роман за корейците в Япония. Вие отбелязахте, че корейците, живеещи в Япония спадат към три категории: севернокорейци, живеещи в Япония, южнокорейци, живеещи в Япония и етнически корейци с японско гражданство. В контекста, в който живеем в САЩ, на какво може да ни научи тази ситуация по отношение на идентичността и миграцията?
– Може да прозвуча като оптимист тук. В момента се намираме в мрачен период за американския политически климат, що се касае до нелегалните имигранти и търсещите обежище бежанци, но все пак историята на имиграцията в САЩ винаги е била разнообразна.
В Америка имаме две противопоставящи се идеологии за имиграцията. От една страна, вярваме, че различните видове раси, живеещи тук, правят един човек – и това е американецът. От друга страна, една националистическа нагласа постоянно изплува на повърхността. Въпреки това винаги е имало и силна съпротива среща национализма. Фредерик Дъглас например е нарекъл САЩ „смесена нация“, оспорвайки Закона за изключване на китайците през 1882 г.
– Според Вас, каква е ролята на социалния роман в една политическа обстановка, каква е ролята на изкуството в политическите движения?
– Всяко изкуство е политическо, защото се твори от хора. Аз изрично имах намерението да пиша политически романи. Моята първа книга е критика към класовото разделение и имиграцията в САЩ. Вторият ми роман е за корейците в Япония във връзка с колониализма и ксенофобията. И в двете книги става дума за имиграция, етноси и родна земя. Преди всичко в тях се говори за това какво прави диаспората и какво означава за хората, които са разпръснати по света. Политическите романи могат да бъдат скучни освен ако не са написани ефективно с помощта на силните инструменти на фикцията; аз се опитах да ги използвам правилно. Искам моите книги да бъдат приятни и поучителни. Макар че Фредерик Дъглас не пише романи, неговите речи имат много голямо влияние, защото той съчетава елегантно разказвачески похвати и политически анализи.
За мен науката, наречена История, се е провалила. Защото паметта за историята се реконструира от елитите
– Първото изречение в „Пачинко“ гласи: „Историята ни предаде, но няма значение.“ Какво ви води към това силно заключение?
– Послужи ми като мото за тезата, която развивам. Смятам, че историята е предала почти всеки обикновен човек на този свят, не само корейците и японците, които са обект на описание в книгата. Също така смятам, че науката, наречена История, се е провалила. Не заради това, че историците не си вършат добре работата, а защото паметта за историята се реконструира от елитите, защото огромен брой обикновени хора рядко документират живота си; те нямат историци до себе си, които да записват в реално време какво правят.
Втората половина от фразата – но няма значение, изразява едно явно неподчинение. Няма значение, че историята ни е предала, защото обикновените хора продължават да оцеляват. Тази идея ми дава невероятна сила и надежда като писател, защото аз съм един обикновен човек.
