Начало / Интервюта / Мин Джин Ли: Елитите подменят историята на гърба на обикновените хора

Мин Джин Ли: Елитите подменят историята на гърба на обикновените хора

Американката от корейски произход предлага сега провокативната „Пачинко”

Min

Мин Джин Ли е финалист в съревнованието за Националната литературна награда на САЩ. В книгите си тя насочва вниманието на читателите към теми като етнос, класа, диаспора, религия и любов. Според „Ню Йорк Таймс“ най-новият ѝ роман „Пачинко“ е сред 10-те най-добри книги за годината.

– „Пачинко” е роман за корейците в Япония. Вие отбелязахте, че корейците, живеещи в Япония спадат към три категории: севернокорейци, живеещи в Япония, южнокорейци, живеещи в Япония и етнически корейци с японско гражданство. В контекста, в който живеем в САЩ, на какво може да ни научи тази ситуация по отношение на идентичността и миграцията?

– Може да прозвуча като оптимист тук. В момента се намираме в мрачен период за американския политически климат, що се касае до нелегалните имигранти и търсещите обежище бежанци, но все пак историята на имиграцията в САЩ винаги е била разнообразна.

В Америка имаме две противопоставящи се идеологии за имиграцията. От една страна, вярваме, че различните видове раси, живеещи тук, правят един човек – и това е американецът. От друга страна, една националистическа нагласа постоянно изплува на повърхността. Въпреки това винаги е имало и силна съпротива среща национализма. Фредерик Дъглас например е нарекъл САЩ „смесена нация“, оспорвайки Закона за изключване на китайците през 1882 г.

– Според Вас, каква е ролята на социалния роман в една политическа обстановка, каква е ролята на изкуството в политическите движения?

– Всяко изкуство е политическо, защото се твори от хора. Аз изрично имах намерението да пиша политически романи. Моята първа книга е критика към класовото разделение и имиграцията в САЩ. Вторият ми роман е за корейците в Япония във връзка с колониализма и ксенофобията. И в двете книги става дума за имиграция, етноси и родна земя. Преди всичко в тях се говори за това какво прави диаспората и какво означава за хората, които са разпръснати по света. Политическите романи могат да бъдат скучни освен ако не са написани ефективно с помощта на силните инструменти на фикцията; аз се опитах да ги използвам правилно. Искам моите книги да бъдат приятни и поучителни. Макар че Фредерик Дъглас не пише романи, неговите речи имат много голямо влияние, защото той съчетава елегантно разказвачески похвати и политически анализи.

За мен науката, наречена История, се е провалила. Защото паметта за историята се реконструира от елитите

img

– Първото изречение в „Пачинко“ гласи: „Историята ни предаде, но няма значение.“ Какво ви води към това силно заключение?

– Послужи ми като мото за тезата, която развивам. Смятам, че историята е предала почти всеки обикновен човек на този свят, не само корейците и японците, които са обект на описание в книгата. Също така смятам, че науката, наречена История, се е провалила. Не заради това, че историците не си вършат добре работата, а защото паметта за историята се реконструира от елитите, защото огромен брой обикновени хора рядко документират живота си; те нямат историци до себе си, които да записват в реално време какво правят.

Втората половина от фразата – но няма значение, изразява едно явно неподчинение. Няма значение, че историята ни е предала, защото обикновените хора продължават да оцеляват. Тази идея ми дава невероятна сила и надежда като писател, защото аз съм един обикновен човек.

Интервюто е публикувано във в. „Гардиън“
За Лира.бг подготви Димитър Димитров

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

1468897741

Биография описва Първата дама на САЩ като тиха и опасна

Големият враг на Мелания е заварената Иванка Тръмп The Art of Her Deal е с …