Начало / Колонката на... / Два свята – кой е излишен?

Два свята – кой е излишен?

xphpqhkwvk_559x345-300x185.jpg.pagespeed.ic.utXdj7vAI2Николай ФЕНЕРСКИ

Слънцето напича черепните кутии и мозъците вътре в тях се сваряват. През зимата пък замръзват. Трябва да има такова външно обяснение на проклетията. Нещо странично все кара хората да се държат идиотски, не са виновни те. Не може да носят отговорност за постъпките си, нямат идея, че постъпват зле, значи са невинни, така си е. Кой подстрекава незнайния юнак да вземе да изкриви задната чистачка и да вдигне предните две на колата на жена ми, която не е с регистрация от града, където живеем? Понеже е малка кола и понеже не е с местен номер, решил, че ще предупреди да не спираме на „неговото“ място, което не е негово, а е на Общината. Колкото е негово, толкова е и мое и на всеки.

Такива като този друг път ми пукнаха двете задни гуми, откраднаха ми от входа три велосипеда и т. н. Какъв трябва да си, за да сториш това? Явно в близост до мен съществуват човешки екземпляри, които са израснали по съвсем различен начин, мислили са друго, чували са друго, гледали са други неща, по-различни от моите. Убеден съм на хиляда процента, че това са хора, които не четат книги. Или може би са стигнали най-много до „Изкуството да бъдеш егоист“, нещо от сорта. И са се научили да бъдат егоисти. Значи намират се и такива полезни четива? Може би ако напиша книга „Как да бъдем съвършени кретени“, ще има голям успех. Особено в България. Нещо като продължение на „Бай Ганьо“. Обичам си страната, да знаете. Само ми е непонятно – как може разликата да е така ужасна?

За някаква генетика става въпрос според мен. За лоша комбинация на произход и възпитание. Родителите и учителите им не може да са били чак такива уроди като тях, със сигурност са им казвали и нещо душеспасително, давали са им добър пример. Не е възможно около им да е било само мизерия. Обаче някъде някога възниква бъг, грешка в кода. И понеже са живи същества, а не машини, не е само поправима грешка, нещастие е. Истинско нещастие. Болест на ментално и физиологично ниво. Едно време в младите години си бях измислил една молитва – Господи, не ме срещай с глупци. И малко или много тази молитва стигаше, където трябва, и ми бяха спестени много такива срещи. Но се оказа, че дори да не се срещам с тях, те са наоколо, вършеят, буйстват, беснеят, нанасят вреди на всичко и всички.

Ще ми мине. Даже вече ми мина. Хоп, готово. Да се ядосват другите. Пропускаш покрай сърцето си всички тези усещания, не мислиш за тях и продължаваш напред. Няма друг начин. Щеше да е много лесно да се живее  без тъпанари и злодеи. Щеше да е рай. Малко преди да видя усуканата и счупена чистачка, две минути по-рано, засякох на едно кръстовище с моя автомобил микробуса, който шофираше човек, с когото дълги години не си говорим. Единствен такъв в цялата Вселена. Не знам чия е вината. Правил съм опити за сближаване, търсил съм начин да се извиня, защото не е важно дали си виновен, а да имаш нормални отношения с другите. В първия момент не го познах, дадох заден ход, улицата е от тесните с многото спрели коли от всички страни. Когато погледнах за втори път към него, вече направил му място да излезе, го разпознах, но той зяпаше демонстративно встрани и на устата му се четяха ония неща, дето Стоичков ги казваше, като се ядоса.

А сигурно нашият свят е излишен, не техният? Светът на тези, които дават заден ход. И постепенно ще изчезне един ден. Ще си останат да си живуркат тук само псуващите, чупещите, заядливите, безмилостните. Ще съществуват в своя собствен рай, без да им се пречкаме. Харесва ли ви така?

Прочетете още

xphpqhkwvk_559x345-300x185.jpg.pagespeed.ic.utXdj7vAI2

На борба за изкореняване на предразсъдъците!

Николай ФЕНЕРСКИ За човека винаги е представлявало свръхнапрежение да разбира другите. Говорят някакви кучешки езици, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.