Лира Литературно-рекламна Агенция
Новата си книга сътворява в знак на почит към „Великият Гетсби“ и Фицджералд
„Убийството на командора“ – новата книга на Харуки Мураками започва с мистериозен звън, пътешествие до отвъдното и други странности, често следвани от двойни метафори. Както самият автор казва, „малко са нещата, които нямат никакъв смисъл“. Но това си е Мураками, чийто популярни сюжети са на ръба между магичното и реалното, шаблонното и фантастичното, обикновения живот и необичайните случки. Трудно е да се преразкаже „Убийството на командора“ – толкова e комплексен и обемен. Темите, които обхваща, са много – и до една характерни за творчеството на писателя… Това са мистерията на чувствата, тежестта на историята, извисяването на изкуството… и още, и още.
Книгите на Мураками са превеждани на 50 езика; наред с романите, той пише кратки разкази и нехудожествена литература, превежда от английски на японски. За това интервю във в. „Индипендънт“ 69-годишният писател се появява в офиса на издателя си след час тичане в Сентръл парк (Харуки Мураками е запален бегач, а заедно с това и ценител на музиката) и разбули някои загадки около творческия процес и написването на новата книга.
– Как ви хрумна идеята за „Убийството на командора“?
– Не знам. Измъкнах я някъде от дълбините на съзнанието си. Изведнъж ми се прииска да напиша един или два абзаца. Изобщо нямах идея как ще продължи историята. Сложих ръкописа в едно чекмедже на бюрото и после всичко, което трябваше да направя, беше да чакам.
– А останалата част от книгата?
– Тогава дойде ден, в който си помислих, че бих могъл да я напиша, и започнах, след това продължих. Трябва просто да изчакаш подходящия момент. Нужно е да имаш увереност, че идеята ще дойде. Аз я притежавам, защото пиша от 40 години и знам как да го правя.
– Изпитвате ли трудности в процеса на писане?
– Когато не пиша собствени неща, превеждам – и това е хубаво. По този начин пак пиша, но не мой собствен роман. Става нещо като тренировка или физически труд. Също така тичам, слушам музика и върша домакинска работа – гладя например, да, всъщност много обичам да гладя.
– Четете ли ревюта?
– Не чета ревюта. Доста писатели го твърдят и лъжат, аз поне не лъжа. Жена ми обаче следи всички ревюта и ми прочита на висок глас само най-критичните. Тя казва, че трябва да да се науча да приемам лошите оценки. А добрите, тях ги зарежи!
– Книгите ви са изпълнени със сюрреализъм и фантастика. Дали и вашият живот е такъв?
– Реалист съм – и практичен човек, но когато пиша роман, навлизам в странни, скрити територии в себе си. Това, което правя, е да изследвам своето Вътрешно Аз. Ако затвориш очи и се потопиш навътре, виждаш съвсем друг свят. Сякаш изследваш космоса, но в себе си. Отиваш на различно място, то понякога е опасно и страшно, затова трябва да знаеш пътя за връщането.
– Изглежда ви е трудно да обяснявате и скрития замисъл в книгите си.
– Хората винаги ме питат: „Какво имаш предвид с това; какво имаш предвид с онова?“ Аз говоря метафорично за себе си и за света, не можеш да обясняваш и анализираш метафори – просто трябва да ги приемеш. Книгата е метафора.
– Вие казвате, че „Убийството на командора“ е написана в почит към „Великият Гетсби“, роман, който сте превели на японски преди около 10 години. Може да се каже, че това е трагична история за американската мечта. Каква роля играе то във вашата книга?
– „Великият Гетсби“ е любимата ми книга. Прочетох я когато бях на 17 или 18, извън училище, и бях впечатлен от историята, защото е посветена на една мечта – и поведението на хората, когато тя бъде разбита. Това е много важна тема за мен. Не мисля за нея като за американска мечта, по-скоро като мечтата на един млад човек.
– Какво сънувате?
– Нищо, с изключение, може би, на един-два пъти в месеца, или пък сънувам много повече, но не си спомням съня изобщо. Пък и нямам нужда да сънувам, защото пиша.
