Начало / България / Какво крие бъдещето за човечеството?

Какво крие бъдещето за човечеството?

predstoyat_li_nai-dobrite_dni_za_chovechestvoto_coverЧетирима световно признати съвременни умове влизат в откровен дебат за човешкото бъдеще на страниците на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” (изд. „Сиела”). Мат Ридли и Стивън Пинкър се изправят срещу Ален де Ботон и Малкълм Гладуел в един от пословичните интелектуални Дебати на Мунк, за да потърсят в спора отговор на въпроса прогресира ли човешкият вид – или напротив.

Пред повече от 3000 зрители в зала „Рой Томсън Хол“ в Торонто, Канада, на 6 ноември 2015 г. четирима световно известни интелектуалци влизат в  дебат на тема „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”.
Британският популярен учен и журналист Мат Ридли и канадският когнитивен учен, психолог и лингвист Стивън Пинкър се изправят в дебат за човешкото бъдеще срещу британския журналист и писател Малкълм Гладуел и швейцарско-британския обществен философ Ален де Ботон. От едната страна са Ридли и Пинкър, които твърдят, че от Просвещението насам в Западния свят подобренията в живота ни са възможни чрез еволюцията на институциите, иновациите и идеите. Прогресът, смятат двамата учени, дори се ускорява заради новите технологии, индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата.
Малкълм Гладуел и Ален де Ботон са на противоположния полюс. Според тях човешката цивилизация е еволюирала дотолкова, че през последните два века и половина се е изменила, но не задължително към по-добро, защото това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.
Коя страна има повече право – всеки ще отсъди сам за себе си, след като се запознае с гледните точки на четиримата от страниците на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”.
Дебатите на Мунк, които се разгарят по актуални теми в сферата на геополитиката и икономиката, както и за социални или технологични проблеми, се провеждат два пъти годишно в последните близо десет години. В предговора на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” техният председател и водещ на дебата между отборите на Пинкър и Ридли срещу Гладуел и Де Ботон Ръдиард Грифитс обобщава: „Казано накратко, за половината от нас чашата е винаги полупразна независимо от проблема или предизвикателството. За другата половина от човечеството чашата е полупълна. Като лично мнение ние сме или оптимисти, или песимисти за състоянието и бъдещето на живота ни, на обществото и за човечеството като цяло. Дебатът на Мунк за прогреса беше съзнателно усилие да накараме повече от 3000 души, изпълнили зала „Рой Томсън Хол“ в Торонто, да изберат веднъж завинаги страна в този неподвластен на времето спор на съвременната ера. Ако перифразираме същността на дебата, темата беше „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството, или не?“.  Преди началото на събитието публиката беше помолена да отговори на въпроса. В края на продължилия час и половина дебат публиката гласува отново. Занимателният и оживен дебат, представен на следващите страници с всичките му реторични похвати, атаки и парирания, промени нагласата на мнозина. Ако искате да разберете дали „чашата“ на човечеството е полупълна, или полупразна, продължете да четете. Гарантирам ви, че този запленяващ ума дебат ще ви държи в напрежение до последната дума.”

 

ОТКЪС

РЪДИАРД ГРИФИТС: Каква прекрасна първа част на дебата. Сега преминаваме към модерираната свобод­на част. Разполагам с всякакви опипващи и изследващи въпроси, но тъй като дебатът тече свободно, ще се обърна към теб, Мат. Можеш ли да отговориш на думите на Малкълм, особено по въпроса за икономиката и за спо­собността ни да използваме науката за предсказване на бъдещето, което според теб ние бихме могли и трябва да наследим?

МАТ РИДЛИ: Трябва да се опровергае схващането, че сме материалисти. Много е хубаво да се твърди, че ма­териализмът не задоволява всичките ти нужди, но аз бих предпочел да съм нахранен и нещастен, отколкото гладен и нещастен. Така че удовлетворяването на материалните нужди е важно.

Що се отнася до гледната точка на Малкълм за кли­матичните промени и науката за климата – от него чувам само отчаяни думи. Не го чувам да предлага нещо, което бихме могли да направим с атомните технологии или с други технологии. Можем да подобрим какво ли не. Опит­ваме се да генерираме политическа воля, да оправим ико­номиката и да намерим точните технологии. Все още не сме постигнали свободна от въглерод световна икономи­ка, но е непонятно дори да допуснем, че е напълно невъзможно дори да се заемем с проблема през следващите ня­колко десетилетия. Имам предвид, че може и да не успеем, но успехът е твърде вероятен.

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Ако ми позволите да не се съглася, никога не съм казвал, че това е невъзможно. Ка­зах по-скоро, че ще е по-трудно, отколкото се опитвате да ни накарате да повярваме с всичките ви фантастични сце­нарии за неограничен прогрес. Но нещо повече, клима­тичните промени представляват заплаха за прогреса, и то много по-различна от всичко видяно в миналото. И това ни връща към откриващото ми изявление…

МАТ РИДЛИ: Това наистина ли е вярно?

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Напълно.

МАТ РИДЛИ: Имам предвид, че човечеството се е изправяло пред огромни заплахи в миналото, включител­но глад и болести, но сме се справили.

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Не можете да посочите един случай на глад, който е имал такива глобални последствия, каквито ще има значителната промяна на климата на Земята. Посочете ми един случай на глад от началото на новата ера до 1750 г., който е имал ефекта на промяна­та на фундаменталната структура на световните океани. Не можете, нали? Може да посочите нещо, случило се в земите на Шотландия, но не можете…

МАТ РИДЛИ: Не, но мога да посоча глад във Фран­ция през 1690 г., изтрил 15 процента от населението на страната, тъй като сме нямали търговия и в онези дни не сме можели да доставяме храна на хората. Но днес имаме глобализирано земеделие и…

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Климатичните промени са такава заплаха, че застрашават много повече от 15 про­цента от населението на Франция.

МАТ РИДЛИ: Май не сте съгласен с Междуправи­телствения панел за климатичните промени.

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Предполагам, че ще ми се наложи да живея с този опустошителен факт до края на дните ми!

АЛЕН ДЕ БОТОН: Тези размени на реплики могат да станат доста досадни, ако единият отбор покаже гра­фика и твърди, че нещата се подобряват, а другият изтъква „Не е така, може да станат и по-зле“. Смятам, че ще е по-разумно едва ли не да отстъпим крачка назад и да по­питаме какво кара отсрещния лагер да настоява толкова разпалено, че…

МАТ РИДЛИ: Данните, Ален, фактите.

АЛЕН ДЕ БОТОН: Така. Но данните не ви навеж­дат неоспоримо, че животът ще бъде перфектен. Така че…

СТИВЪН ПИНКЪР: Дебатът не е за това.

МАТ РИДЛИ: Никой не е казвал перфектен. Откъде се появи тази идея за перфектен живот?

СТИВЪН ПИНКЪР: Не е перфектен, не забравяй­те. Вие сте объркали дебата.

Прочетете още

gen32

От списъка за препоръчване: „Геномът“ на Мат Ридли

Книгата вече е класика в този жанр, казва книжарят Димитър Димитров Прочитайки „ГЕНОМЪТ“, ще се натъкнете …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...