Какво крие бъдещето за човечеството?

Четирима световно признати съвременни умове влизат в откровен дебат за човешкото бъдеще на страниците на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” (изд. „Сиела”). Мат Ридли и Стивън Пинкър се изправят срещу Ален де Ботон и Малкълм Гладуел в един от пословичните интелектуални Дебати на Мунк, за да потърсят в спора отговор на въпроса прогресира ли човешкият вид – или напротив.

Пред повече от 3000 зрители в зала „Рой Томсън Хол“ в Торонто, Канада, на 6 ноември 2015 г. четирима световно известни интелектуалци влизат в  дебат на тема „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”.
Британският популярен учен и журналист Мат Ридли и канадският когнитивен учен, психолог и лингвист Стивън Пинкър се изправят в дебат за човешкото бъдеще срещу британския журналист и писател Малкълм Гладуел и швейцарско-британския обществен философ Ален де Ботон. От едната страна са Ридли и Пинкър, които твърдят, че от Просвещението насам в Западния свят подобренията в живота ни са възможни чрез еволюцията на институциите, иновациите и идеите. Прогресът, смятат двамата учени, дори се ускорява заради новите технологии, индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата.
Малкълм Гладуел и Ален де Ботон са на противоположния полюс. Според тях човешката цивилизация е еволюирала дотолкова, че през последните два века и половина се е изменила, но не задължително към по-добро, защото това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.
Коя страна има повече право – всеки ще отсъди сам за себе си, след като се запознае с гледните точки на четиримата от страниците на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”.
Дебатите на Мунк, които се разгарят по актуални теми в сферата на геополитиката и икономиката, както и за социални или технологични проблеми, се провеждат два пъти годишно в последните близо десет години. В предговора на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” техният председател и водещ на дебата между отборите на Пинкър и Ридли срещу Гладуел и Де Ботон Ръдиард Грифитс обобщава: „Казано накратко, за половината от нас чашата е винаги полупразна независимо от проблема или предизвикателството. За другата половина от човечеството чашата е полупълна. Като лично мнение ние сме или оптимисти, или песимисти за състоянието и бъдещето на живота ни, на обществото и за човечеството като цяло. Дебатът на Мунк за прогреса беше съзнателно усилие да накараме повече от 3000 души, изпълнили зала „Рой Томсън Хол“ в Торонто, да изберат веднъж завинаги страна в този неподвластен на времето спор на съвременната ера. Ако перифразираме същността на дебата, темата беше „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството, или не?“.  Преди началото на събитието публиката беше помолена да отговори на въпроса. В края на продължилия час и половина дебат публиката гласува отново. Занимателният и оживен дебат, представен на следващите страници с всичките му реторични похвати, атаки и парирания, промени нагласата на мнозина. Ако искате да разберете дали „чашата“ на човечеството е полупълна, или полупразна, продължете да четете. Гарантирам ви, че този запленяващ ума дебат ще ви държи в напрежение до последната дума.”

ОТКЪС

РЪДИАРД ГРИФИТС: Каква прекрасна първа част на дебата. Сега преминаваме към модерираната свобод­на част. Разполагам с всякакви опипващи и изследващи въпроси, но тъй като дебатът тече свободно, ще се обърна към теб, Мат. Можеш ли да отговориш на думите на Малкълм, особено по въпроса за икономиката и за спо­собността ни да използваме науката за предсказване на бъдещето, което според теб ние бихме могли и трябва да наследим?

МАТ РИДЛИ: Трябва да се опровергае схващането, че сме материалисти. Много е хубаво да се твърди, че ма­териализмът не задоволява всичките ти нужди, но аз бих предпочел да съм нахранен и нещастен, отколкото гладен и нещастен. Така че удовлетворяването на материалните нужди е важно.

Що се отнася до гледната точка на Малкълм за кли­матичните промени и науката за климата – от него чувам само отчаяни думи. Не го чувам да предлага нещо, което бихме могли да направим с атомните технологии или с други технологии. Можем да подобрим какво ли не. Опит­ваме се да генерираме политическа воля, да оправим ико­номиката и да намерим точните технологии. Все още не сме постигнали свободна от въглерод световна икономи­ка, но е непонятно дори да допуснем, че е напълно невъзможно дори да се заемем с проблема през следващите ня­колко десетилетия. Имам предвид, че може и да не успеем, но успехът е твърде вероятен.

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Ако ми позволите да не се съглася, никога не съм казвал, че това е невъзможно. Ка­зах по-скоро, че ще е по-трудно, отколкото се опитвате да ни накарате да повярваме с всичките ви фантастични сце­нарии за неограничен прогрес. Но нещо повече, клима­тичните промени представляват заплаха за прогреса, и то много по-различна от всичко видяно в миналото. И това ни връща към откриващото ми изявление…

МАТ РИДЛИ: Това наистина ли е вярно?

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Напълно.

МАТ РИДЛИ: Имам предвид, че човечеството се е изправяло пред огромни заплахи в миналото, включител­но глад и болести, но сме се справили.

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Не можете да посочите един случай на глад, който е имал такива глобални последствия, каквито ще има значителната промяна на климата на Земята. Посочете ми един случай на глад от началото на новата ера до 1750 г., който е имал ефекта на промяна­та на фундаменталната структура на световните океани. Не можете, нали? Може да посочите нещо, случило се в земите на Шотландия, но не можете…

МАТ РИДЛИ: Не, но мога да посоча глад във Фран­ция през 1690 г., изтрил 15 процента от населението на страната, тъй като сме нямали търговия и в онези дни не сме можели да доставяме храна на хората. Но днес имаме глобализирано земеделие и…

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Климатичните промени са такава заплаха, че застрашават много повече от 15 про­цента от населението на Франция.

МАТ РИДЛИ: Май не сте съгласен с Междуправи­телствения панел за климатичните промени.

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Предполагам, че ще ми се наложи да живея с този опустошителен факт до края на дните ми!

АЛЕН ДЕ БОТОН: Тези размени на реплики могат да станат доста досадни, ако единият отбор покаже гра­фика и твърди, че нещата се подобряват, а другият изтъква „Не е така, може да станат и по-зле“. Смятам, че ще е по-разумно едва ли не да отстъпим крачка назад и да по­питаме какво кара отсрещния лагер да настоява толкова разпалено, че…

МАТ РИДЛИ: Данните, Ален, фактите.

АЛЕН ДЕ БОТОН: Така. Но данните не ви навеж­дат неоспоримо, че животът ще бъде перфектен. Така че…

СТИВЪН ПИНКЪР: Дебатът не е за това.

МАТ РИДЛИ: Никой не е казвал перфектен. Откъде се появи тази идея за перфектен живот?

СТИВЪН ПИНКЪР: Не е перфектен, не забравяй­те. Вие сте объркали дебата.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от