Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Джим Джармуш извадил филм за зомбита. Триер и Акин за серийни убийци. Като тръгна по улиците – само зомбита и серийни убийци срещам, честно. Никакви баби, лели, ученици, никакви улични музиканти и чичковци с шкембета, само и единствено зомбита и убийци. Убиец, зомби, убиец, зомби, така са се наредили. Роднина, ченге… Зомбитата ядат убийците, убийците убиват зомбитата. Серийно. Върти се тяхната съдба в един омагьосан кръг, някой тъкмо вземе, че стане сериен убиец, а след това се превръща в зомби, но после пак убиец и после пак зомби и няма край. Вие не ги ли виждате по улиците? Само аз ли ги виждам? Нещо сигурно съм изперкал. А тримата споменати режисьори са си съвсем наред. Просто така им е дошло отвътре, глупости да правят.
Ами хайде, оня лудият датчанин е правил всякакви извратени неща, филмите му са предизвикателно тъпи, преднамерено сложни, удивително безчувствени. Почти всички съм изгледал и мога да ви говоря до утре за тях. Значи, успява да си постигне целта. Не го харесвам. Никак даже. Но ме предизвиква да гледам и следващото му произведение. „Къщата, която Джак построи“ обаче е нелепица, на която постоянно поглеждах часовника, няма ли вече да приключва. И ето така той ме изгуби като медиен партньор. Фатих Акин обаче да не остане по-назад, също ни тресна с филм за сериал килър. Къде е тука драмата? Къде съм аз? Вапцаров още някога ги е попитал, ама те са над такива поети като него. След „Кухня за душата“, реших, че това е човекът, който ще разказва трогателни киноистории вече. Излъгах се. Но най-много се излъгах в Джармуш. „Патерсън“ е един от най-поетичните филми, които съм гледал някога.
Сега предстои излизането на негов филм за зомбита. Мъртви тела, които се разхождат и вършат мизерии, демонични и грозни гледки, кървища и месарлъци, тъпота безмерна – кой и защо решава да си развали цялото добро реноме, градено с години, и да се омаже така рязко до ушите? Никога не е късно да станеш за резил – колкото и добър да си изглеждал. Няма критик, който да може да ме убеди, че добрият режисьор има право на подобни издънки. Точно на такива няма право.
Но от друга страна, какво толкова се учудвам и възмущавам?! Все едно падам от Марс и не ги знам всички колко струват. Какъв ли характер трябва да има човек днес, за да устои на цялото заобикалящо ни нещастие? Добрите режисьори сами се превръщат в серийни убийци и зомбита чрез най-новите си творения. Отворете който и да е новинарски сайт – фейсбук страници и групи на Мартин Карбовски са изтрити от Системата. Корпорацията не позволява да се говори твърде много. Да се показват зомбита и серийни убийци може, а да се казва истината не? Що за морал е това? Моралът на зомбито – може да си мъртъв, колкото искаш. Само не бъди жив.
Фейнете се по шосетата на Родината – няма начин да не забележите налагането на една нова дума в билбордовете, рекламиращи не знам си какво. Изписана е на кирилица и е откровено дразнеща. Къде е законът за защита на държавата, къде е законът за защита на езика? Къде са всички останали закони, които трябва да забранят да се изписва „стори“ и да вкарат в затвора езиковите престъпници? „История“ не ни е достатъчна. „История“ е прекалено дълга, хабим енергия за изричането и изписването ѝ, „стори“ е с цели две букви по-кратка, освен това е твърде английска и привлекателна, неразумният урод се срами да говори своя език, опитва се същият урод да ме убеждава, че няма нищо лошо в агресивната диверсия на англицизмите, че „история“ също не е българска думичка, че такива като мен я „съсипват тая държава“.
А сега да се опитаме да помислим кой е зомбито и кой е серийният убиец в двата упоменати случая. На мен фейсбоклук ми прилича повече на зомби, а срамежливите уроди, подменящи езика ни, са си чисти серийни убийци. Прав ли съм?
