Лира Литературно-рекламна Агенция
На 19 януари се навършиха 210 години от рождението на поета, писателя и майстора на мистерията Едгар Алън По. По този повод сайтът Bookstr публикува кратък списък от значими културни феномени, които не биха съществували в днешния им образ без влиянието на По.
Краткият разказ
Ако Натаниел Хоторн се счита за създател на краткия разказ, то По е този, който го усъвършенства. Според статия в английското списание „Проспект”, той е първият, който „прави задълбочен анализ на разликите между краткия разказ и романа, дефинирайки краткия жанр като „наратив, който може да бъде прочетен без прекъсване”. Това, което По се опитвал да открои, е силният ефект на разказа, който произтича от специфичното му възприемане – на веднъж, без прекъсване. Той пише „В цялата композиция не трябва да има и една излишна дума. И поради тази причина, поради това внимание към детайла, се обрисува картина, която в съзнанието на възприемащия я оставя усещане за пълна удовлетвореност”. На практика той твърди, че краткият разказ оставя усещането за по-голям обем и смислова плътност, отколкото някои по-дълги жанрове. Благодарение на познанията си, По пише десетки разкази, които остават в съзнанието на читателите им завинаги. Мнозина учени приемат, че той е „архитектът на модерния разказ”.
Естетизмът
Преди По литературата и изкуството като цяло трябвало да са подчинени на някаква цел, да прокламират идеи, подчинени на морала или някакви идеали. Естетизмът е дефиниран като интелектуално и художествено движение, подкрепящо акцента върху естетическите ценности повече отколкото на социално-политическите теми в литературата, изобразителното изкуство, музиката и другите изкуства. А По е сред писателите, които възприемат идеите на естетизма и ги теоретизират и дори пише есе по темата, озаглавено „Принципите на поезията”. В него той разсъждава над поезията като лишена от друг смисъл, освен този на самото й създаване.
Символизмът и сюрреализмът
Сюрреализмът се дефинира като „опит за изграждане на мост между реалност и въображение” и корените му най-често се откриват в 20-те години на ХХ век във Франция. Но още през XIX век Едгар Алан По вече твори отвъд ограниченията на реалността.
Научната фантастика
През XIX век технологиите се развиват стремглаво, което дава повече възможности на хората. Много писатели обръщат взора си към тези нови за времето си технологии и По не прави изключение. В някои научни трудове той дори е приеман за пионер в научната фантастика поради способността му да се възползва от въображението на читателите, изпълвайки го с хипнотични образи. По експериментира с теми като пътуване във времето и пространството, научни открития, връзка на човека с вселената и това го поставя сред най-ранните автори в жанра научна фантастика. По-късно тези теми са развити от Жул Верн, Артър Кларк и Айзък Азимов.
Психологическият хорър
Едгар Алън По действително успява да внесе ужас в съзнанието на аудиторията на чисто психологическо ниво. Ужасяващите му истории не само са незабравими, но те проправят път за целия жанр на психологическия хорър в САЩ. Сред първите текстове се посочва разказът му „Ръкопис, намерен в бутилка”, който е публикуван в балтиморско издание през 1833 г.
Бонус: Шерлок Холмс и детективските истории
Вярвате или не, Едгар Алън По има и детективски разкази, които оказват огромно влияние върху бащата на Шерлок Холмс Артър Конан Дойл. Според Дойл, разказите на По са „непреходен пример”. В част от тях се появява и създаденият от По детектив К. Огюст Дюпен, който по-късно ще вдъхнови Дойл да опише Холмс.
Очевидно Едгар Алън По има огромно влияние върху много писатели, но също и върху цели културни течения, оказали се фундамент на съвременната популярна култура.
