Лира Литературно-рекламна Агенция
„Книги, повечето публикувани много преди 1933 г., но след това забранени от нацистката власт поради най-различни причини” – така описва библиотекарят на Университета в Аусбург Герхард Штумф една по-особена колекция и уточнява: „Повечето са от автори евреи, други са от социалисти или комунисти, а също и на антивоенни писатели, които са преживели болката от Първата световна война и разказват за ужасите в творбите си”.
А ВВС разкрива, че между 1976 до самата си смърт през 2013 г. Георг Салцман събира около 12 000 книги, забранени и изгорени от нацистите заради идеите в тях. Бащата на Салцман е нацист, който се самоубива при капитулацията на Германия във Втората световна война през 1945 г. Тогава книжният колекционер е тийнейджър.
Салцман посвещава живота си на т.нар. Библиотека на изгорените книги, която Университетът в Аусбург изкупува през 2009 г. В нея той успява да събере всички забранени заглавия от списъка на нацистите. Първата купена от Салцман творба е „Пожарът” на Ернст Вайс, публикувана през 1916 г. Самият Вайс е лекар, евреин, който емигрира в Париж. Когато нацистите окупират френската столица през 1940 г., от ужас да не бъде заловен, Вайс се самоубива, скачайки през прозореца.
Повечето писатели от забранения списък вече са напуснали Германия до началото на 30-те години на ХХ век, но някой от тях виждат с очите си какво е собствените им книги да бъдат изгаряни. Такава е съдбата на Ерих Кестнер, който в последствие успява да избяга от гоненията срещу него. Нацистите го включват в списъка заради политическите му убеждения, той не се двоуми дори да критикува Адолф Хитлер в своя поетична творба.
Георг Салцман трябва дълго да бъде убеждаван колекцията му да стане част от университетската библиотека. Опасенията му са, че това ще ограничи достъпа на широката общественост до някога горените книги. Днес библиотеката е част от секцията на университета по германистика и е отворена за всички посетители.
