Начало / България / „Съюз на глупци“ – трагикомедия с дълъг живот

„Съюз на глупци“ – трагикомедия с дълъг живот

Нашумял в края на 80-те под заглавието „Сговор на глупци“, романът на Джон Кенеди Тул идва у нас с ново издание и осъвременен превод. Няма да дискутираме върху значението на „confederacy of dunges“, решено от преводача Силвия Желева като „Съюз на глупци“, защото има опасност да заприличаме на главния герой, всезнайкото Игнейшъс Райли. Но подхождайки съвестно към фактите и донякъде със страхопочитание към този персонаж, ще подчертаем цитата от Джонатан Суифт, който авторът е избрал за мото: „Когато на света се появи истински гений, ще го познаете по това, че всички глупци са в съюз против него“.

216705_bНаграден посмъртно с „Пулицър“, Джон Кенеди Тул не доживява славата на своята книга. Той се самоубива през 1969–а, 32-годишен, почти на възрастта на неудачника, описан по мярка на типичния американец от средата на миналия век. Носят се легенди за амбициите на майката на писателя, която упорствала, докато ръкописът на сина й види бял свят. Дали приликата с литературната мисис Райли не означава закъсняло изкупление, след като му е почернила живота…

Нека благодарим на Уокър Пърси, човекът склонил да прочете и оцени „Съюз на глупци“ и да запознае читателите чрез един емоционален предговор с цялата история. Да признаем, че в качеството си на университетски преподавател бързо е схванал кой стои насреща – „необикновен глупак, луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, своенравен Тома Аквински, събрани в едно, той лежи с бархетната си пижама в задната спалня на Константинопъл Стрийт в Ню Орлиънс и между гигантските пристъпи на стомашни газове и оригване запълва с нападки дузини листове от бележник“.

Факт – Джон Кенеди Тул е създал силен образец на т.нар. „пикаресов роман“, с проекции на Америка от 60-те години, епоха съпричастна както на високото образование, така и податлива на тежка пропаганда, готова да провъзгласи всеки шарлатанин за месия, да прокара първата инфантилна съпротива вместо революция, да обедини глупците отначало около, а после срещу най-мързеливия мамин хрантутник, да вземе налудничавите му идеи за върхови постижения на философията. Неслучайно Игнейшиъс Райли е в постоянно търсене на работа, ситуациите, в които попада свършват обикновено в бара, или във ваната вкъщи, междувременно – докато продава хотдог, или помага в местната фабрика за панталони, сред представители на отделни социални групи, от проститутки до полицаи, мъжът доказва обща за всички черта – хората са идиоти с промити мозъци.

Симпатията на читателите идва заради начина, по който виждат, че воден от красноречие и с плам, човек може да огъне времето и пространството в своя полза, да остане фиксиран там, където доскоро са го отхвърляли.

Световната литература често отглежда подобен вид сатира…последната пикаресова героиня например е Долорес Клейборн от едноименния роман на Стивън Кинг.

Още в този дух са: „Абсурдистан“ , „Белият тигър“, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца…“, „Готвачката на Химлер“, „Добрият момент на късмета“  и много други.

Людмила Еленкова

Прочетете още

209555_b

„Произход на видовете“ – произведено в България

Людмила Еленкова За Свищов се сещаме около някогашния бюлетин за нивото на река Дунав в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *