„В този уединен манастир се сливаха естественото и ръкотворното. Покой и гняв, тишина и песни. Гилбертинците и Инквизицията.“
Само изключителен автор може да създаде поредица, в която главните герои са едни и същи, но книгите са напълно различни откъм сюжетна линия, внушения и епоха. Луиз Пени доказва, че се числи към тази рядка категория писатели с осмата част от поредицата за инспектор Гамаш – „Красива мистерия“ (изд. „Софтпрес“).
Е, няма как да е случайно, че единствено тази поредица цели седем пъти е печелила литературния приз „Агата Кристи“. Или че романите са преведени на 26 езика. А също и че на няколко континента съществуват фен клубове и фен страници, посветени на инспектор Гамаш.
„Красива мистерия“ не е клиширано словосъчетание. Така наричат грегорианските псалми, с които иначе далите обет за мълчание монаси от манастира Saint-Gilbert-Entre-les-Loups (Свети Гилберт сред вълците) са станали известни. Древните песнопения привеждат в мистичен транс както изпълнителите им, така и тези, които ги слушат.
Музиката е централна тема в романа и Луиз Пени коментира избора си по следния начин:
„Музиката е в състояние да ни пренесе в друго време, на друго място и да предизвика не само спомен, а и емоция. Тя може да вдъхне кураж, както и да напълни очите ни с горчиви сълзи.“
Музика. Убийство.
Двете вървят ръка за ръка в книгата. Тайнственият манастир е дом за 24 монаси. С черни роби и бели качулки те бродят из притихналите коридори на скрития насред гората храм. Докато един от тях не е намерен мъртъв. Против стремежа им да запазят уединението си, останалите са принудени да отворят вратите на святото място за главен инспектор Гамаш и неговите помощници. Следователите са изправени пред тежката задача да намерят невидимите нишки между музиката, възможните мотиви за убийството и хората, стоящи зад тях. Ще успеят ли обаче да разпознаят „монаха сред вълците“, преди музиката да е заглъхнала?
Мястото
Луиз Пени е известна със задълбочените проучвания, на които се отдава, преди да напише всяка своя книга. Докато търси място, откъдето да почерпи вдъхновение за новия си роман, тя попада на абатство Saint-Benoît-du-Lac. Манастирът в книгата е негово копие, но не и обитателите му. Пени избира да замени реалните бенедиктински монаси с изчезналите преди десетилетия и обвити в мистерия гилбертинци.
Прототипът на манастира може да се посети и днес. Той се намира на брега на легендарното езеро Мемфремагог, известно с историите за чудовище, обитаващо водите му (подобно на шотландското езеро Лох Нес).
„Красива мистерия“ е първата книга от поредицата, в която селцето Трите бора отсъства изцяло. Каква ли е причината? И ще срещнем ли поне неговите обитатели, станали любими герои на милиони читатели по света?