Начало / Интервюта / Веселина Седларска: Депресията обича криворазбрано

Веселина Седларска: Депресията обича криворазбрано

Би било проява на черен хумор, да кажем за новия сборник с публицистични текстове на Веселина Седларска, че у дома и стените помагат. Защото заглавието е „Депресията ме обича“ и именно то напоследък зареди с позитивизъм читателите на родния й град Сливен. Книжарите на „Хеликон“ пък спретнаха такова сърдечно представяне на книгата, че и помен от депресия не остана. Те поискаха да узнаят какво всъщност е посланието на техния най-верен клиент, добър приятел и известен в национален мащаб журналист. Вижте разговора им с Веселина Седларска.

2AN_7062-1

-Личен проблем или въобще психологическия климат в България те накараха да пишеш по темата за депресията?

– И двете. Напоследък темата става много актуална, точно заради обществените настроения в страната. Аз имам дълъг опит, депресията ми е спътница почти цял живот и в един момент си помислих, че може би ще бъде полезно на някои хора да разберат как аз съм се справяла и продължавам да търся варианти да се справям, така че съчетах личното и общественото, за да се получи една искрена книга, доколкото е възможно. Увъртания нямаше в книгата. И се надявам, че наистина тя ще намери своите читатели.

– Не е ли здравословна понякога една екзистенциална криза, особено при творческите личности? Ти цитираш Антъни Бурдейн, Робин Уилямс и други, които отнеха живота си вследствие на депресията, това не са ли крайни примери?

– Разбира се. Да се отнеме човешки живот е най-крайното нещо, защото той е най-голямата ценност, но ето че понякога има и такива финали, което е много жалко. А кризите… за тях не можем да говорим с лошо. Кризите са нещо, което ни кара да се спрем, да се огледаме, да си съберем уроците, да си видим грешките и да се издигнем на следващо стъпало. Без конфликт, без преминаване през криза и без решаване на определени проблеми няма как да направим следващата стъпка.

2AN_7100

-Може ли да твърдим, че младото поколение, което не е преживяло война, глад, принудително изселване и други катаклизми, просто се оправдава с измислени депресивни състояния?

– Това е много дълъг и голям въпрос и е повече от компетентността на психиатрията. Да си спомним книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“, кои от неговите колеги в концлагера се убиваха. Онези, които никой не ги чакаше отвън. Най-тежкото нещо за преживяване е липсата на перспектива, липсата на бъдеще. Като описва концлагерите, Виктор Франкъл казва, че не този страшен и тежък живот е бил причината за самоубийствата. Самоубивали са се онези, които не е имало за какво да живеят. Даже понякога страшните събития в живота, които те принуждават да оцелееш в някаква ситуация, ти дават сила да се мобилизираш, да си прегледаш всички резерви, да ги вкараш в действие и да се справиш. Депресията е повече болест на ленивите материалистични времена.

-Защо заглавието е толкова противоречиво, може ли депресията да обича?

-Може, може, макар че не съм го избирала заради противоречието, докато го писах, аз не го мислех като противоречиво, а като просто съобщително изречение. Мисля че наистина депресията ни обича, защото тя от онези приятели, които ни съветват да не обръщаме внимание на проблемите си. Когато проблемите ни налегнат и стресът позвъни с камбаната си, на този звук веднага се отзовава депресията. Пристига и казва: „Ето ме. Тук съм. Скривам всичките проблеми и не ти се налага да правиш нищо. Лежи си цял ден в леглото. Хленчи. Оплаквай се. Аз съм тук, скрий се в мен, скрий се зад мен.“ Ето такава глупава приятелка е депресията. Така обича. Криворазбрано.

-След като завърши книгата, вече имаше ли отговор – какъв е изходът от депресията?

-Както при всеки сложен въпрос, отговорите пристигат на етапи. Преди да започна книгата знаех много неща. Когато я завърших знаех още повече, но съм абсоютно сигурна че с времето ще откриваме и други, то просто няма край. Винаги се научава нещо повече. И вероятно така трябва да бъде.

-Какви читатели очакваш да посегнат към „Депресията ме обича“ ?

-Заглавието е такова, че ще привлече някои хора, но други ще отблъсне, категорично. Книгата е за тези, които няма да се притеснят да посегнат към нея, въпреки че на корицата има една дума, която обикновено е стигма, клеймо, петно. Тези, които искат да разберат, какво се крие зад тази стигма, това са хората за които съм я писала.

Разговора води: Ивелина Маринова, „Хеликон-Сливен“

215706_b

Прочетете още

dsc_7256

Веселина Седларска: Хората се раждаме с инсталирани вътрешни кладенци

След името на Веселина Седларска обикновено се добавя – „остро журналистическо перо“. То боде, но …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...