Лира Литературно-рекламна Агенция
През ноември 2018 г. създателят на Незнайко – Николай Носов, щеше да навърши 110 години, а неговият герой през пролетта също чукна своеобразен юбилей – 65. И тъй като всяко детство носи белега на вечност, в московския Музей по история на руската литература, почетоха писателя с изложба. Снимки от семейния архив предостави неговия внук, журналистът Игор Носов, който разказа и любопитни спомени за именития си дядо пред сайта „Год литературы„.
-Игор Петрович, да ви припомним картина от вашето детство: вие сте на гости на баба и дядо, Николай Носов пише на бюрото си, а внукът си играе отдолу…
–Това не си го спомням. Ако дядо работеше, мен ме пращаха в другата стая и ме молеха да не преча. Но ако беше свободен, заедно седяхме и четяхме, или си играехме. На неговите 60 години той пълзеше заедно с мен по килима, строяхме някакви неща на леглото или на дивана, правихме от столове космически кораби, шкафът се превръщаше в пещера, в която аз се криех. Когато пораснах, дядо ми даваше ловната си пушка, аз седях „в засада“, а той се преструваше на мечок, който „броди“ в гората. Апартаментът им с баба беше малък, но неговите фантазии – безкрайни.
-Искате да кажете, че той си оставаше дете.
– Не. Човек с такъв талант не може да бъде дете, децата не пишат велики книги и не снимат велики филми. А „дете по душа“, за мен това са само красиви думи. Дядо беше човек силен и сериозен, но можеше също да бъде интересен и на децата, и на техните родители.
-Кой е прототип на Незнайко? Вашият баща?
– Баща ми през цялото време е бил пред очите на дядо. Струва ми се, че дори самият той да не е изцяло прототип на персонажа, поне характерът му е «прототип» на характера на Незнайко. По разказите на баба, татко е бил също такъв непослушен, любопитен, често нарушавал правилата. Но дете, което опознава света, винаги прави грешки и в резултат получава… цицини по главата. От собствените си грешки се учат повечето хора. Такъв Незнайко е бил и баща ми – обикновено хлапе, което иска да узнае всичко.
-И също като Незнайко е носил шапка? 
– Не, шапки обичаше дядо ми. Той имаше няколко – красиви, елегантни филцови шапки. В облеклото си предпочиташе класическия стил: костюми, ризи с копчета за ръкавели, вратовръзки, дълги палта и шлифери. А шапки носеше и за да прикрие плешивостта си.
-Прието е да се смята, че в живота сатириците са сурови и мрачни хора…
-А детските писатели тогава трябва да бъдат по детски неразвити и глупави, така ли? Не, дядо беше човек жизнерадостен, смееше се тогава, когато се смееха и другите, но щом трябва, ставаше заядлив и педантичен. Четеше не само Гогол и Толстой, и не само за удоволствие. Когато работеше над книгата „Дневникът на Коля Синицин“, изучаваше учебник по пчеларство. Той още се пази в дома ни с неговите записки в полетата. Преди да напише „Незнайко на луната“ четеше Циолковски и Жуковски, даже учебници по физика. Аз помня, че на бюрото си винаги държеше речници. Чувал съм коментари от физици и инженери, че това се усеща в книгите му. „Незнайко на луната“ и досега предизвиква спорове. Едва ли щеше да ги има, ако беше написал някаква лишена от смисъл фантазия.
-Вие съхранявате архива на Носов и предоставихте за изложбата бюрото на дядо си, фотоапаратът, пишешата му машина, фрагменти от ръкописи… Има ли в архива му нещо важно, неиздадено, незавършено?
-Всичко, което Николай Николаевич е планирал да издаде, той е издал, всичко е довел до край. Не беше в характера му да не довършва нещата си, дядо ми ценеше своя труд. Останали са само някакви незначителни бележки. Той е написал около трийсетина разказа, няколко повести, сценарии, пиеси. За 70 години, това според мен, никак не е малко.
-Не ви ли се струва, че «Приключенията на Незнайко» е добра основа за по-голяма серия книги. Даже има и кой да я продължи…
-Съгласен съм, но не се опитвайте да ме уговаряте (усмихва се). Да, аз написах «Новите приключения на Незнайко», повече от това не бих могъл. За целта е необходимо човек да притежава трудолюбието на дядо ми.
Превод от руски: Цанка Ангелова, „Хеликон-Бургас“
