Начало / Колонката на... / Бизнесът си е бизнес

Бизнесът си е бизнес

IMG-0579Николай ФЕНЕРСКИ

И в него нещата са ясни, откакто Адам се спазарил с Господ да му направи жена, ама само от едно ребро, не му се плащала по-голяма цена и резултатът е налице. Така е, като купуваш евтино. Шегувам се, разбира се, да не вземе сега някоя феминистка организация да ме вкара в затвора. Тая шега в действителност е насочена срещу мъжете, да не са толкова стиснати. Да вземат да поразвържат кесии покрай наближаващата мерикристмас дандания. Внимание, внимание, истерията започва. Получавам вече алергия при вида на хохохо стареца и ме втриса, когато дочуя някоя от ония джингъл-мингъл мелодии. Обаче бизнесът си е бизнес и той е ориентиран към един такъв сегмент от потребителите, които не се впечатляват лесно като мен. Явно съм по-тънкокож и ще трябва да си потърся някакъв коледозащитен крем.

Имам една мания, от която не искам да се освобождавам. Непреодолимо е и ми въздейства като опиум. В смисъл на нещо опияняващо, опиум още не съм опитвал, карам само на ракийка със салатка. Та по същия начин като след ракийката се чувствам и когато попадна в библиотека или книжарница. Това количество книги, тези хиляди заглавия, автори, корици, тази миризма на хартия ме хипнотизират и мога да се разхождам между тях, да ги отварям и зачитам с часове. И ако това е нещо нормално за библиотеката, в книжарницата е леко неприлично да се задържиш за повече от половин час, примерно.

Книжарите почват да те гледат с нарастващо съмнение и да следят движенията на ръцете ти. Няма ли да се изкушиш да откраднеш. Не че не съм крал книги. Но от книжарница не съм. От занемарени библиотеки на западащи хотели съм. Обаче за мен това не е точно кражба. Наричам го спасение. Щото много такива библиотеки са били претопени, екстрадирани накъм книжните концлагери, заличени завинаги. Представям си как старите книги се въргалят в склада на някоя вехтошарница, докато чакат да ги откарат и смелят на кайма. И ще бъдат претворени в чудесно велпапе, оформено като чисто нов кашон, в който да намърдат пластмасовото тяло на някоя тонколона, от която ще звучи поп-фолк. Кръговрат.

И има ли такова понятие като стара книга? Стара риба знам, че няма. Но наскоро чух една библиотекарка да твърди, че книгите ѝ били остарели. Тоест, като надокарат нови отпечатки на разни заглавия, старите по споменатата процедура? Знам за такива случаи. Но това е варварство.

215528_bКакто и да е. Минавам оня ден покрай витрината на книжарницата. Често го правя, за да видя какво мисли бизнесът. В момента той, много ясно, се готви за стълпотворението. Много хубава дума, произлиза от Библията. Творили стълп, кула онези във Вавилон. Искали да стигнат до Господ и да Го видят някъде из висините. Но това не било много позволено. И за наказание Творецът на всичко видимо и невидимо им размесил езиците. И уж говорим всички на български в България, а не се разбираме. Това е понеже стълпотворим, образуваме тълпи, а човешките множества са неприятна гледка. Затова побързайте да си купите новото издание на „Сто години самота“, преди да е дошла тълпата. Ако не сте чели никога историята за Хосе-Аркадио Буендия, Аурелиано, Урсула, Мелкиадес и останалите от Макондо, ви завиждам много. В едно интервю питат Маркес нещо за създадения от него „магически реализъм“, на което той отговаря, че там в родното му село такива неща хич не са били вълшебни, извънредни и свръхестествени, че на такива места всички тези чудни явления били просто тривиално ежедневие.

215366_bОсвен на тази класика бизнесът по витрините е заложил и на други такива класически козове като Чарлз Дикенс с „Коледна песен“ и на Христо Стоичков с „Историята“. И не е да кажеш, че няма избор. Напротив, кеф ти английска литература за бедни сирачета от 19 век, кеф ти въжделенията и размислите в дълбочина на големия философ и проницател Ицата. Мисля вече да предупреждавам книжарите още с влизането, че имам намерение да обикалям между рафтовете повече от един час. Белким намеря онова там, което ще ми достави дори на мен удоволствие.

Прочетете още

xxIMG-0579-239x300-1-239x300.jpg,Mic_.esvmeQQ4iw-239x300.jpg.pagespeed.ic.nJirAyIALf

Малкият брат те наблюдава

Николай ФЕНЕРСКИ През 1948 г. ВСВ е съвсем наскоро приключила и посттравматичната депресия се лекува …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *