Начало / Интервюта / Клеър Макинтош: Интересни са обикновените жени

Клеър Макинтош: Интересни са обикновените жени

Лесно е да се поставиш на мястото на героите на Клеър Макинтош. Вдъхновяващо е да видиш тяхната смелост и упоритост. Предизвикателство е да отгатнеш финала на историите им. След „Оставих те да си отидеш” и „Виждам те”, сега авторката ни оплита в „Игра на лъжи”. Какво ни очаква този път, какво вдъхновява Клеър и доколко ѝ влияе собственият ѝ опит като полицай? Ще разберем благодарение на това интервю, дадено за сайта Crime By The Book.

Clare_Mackintosh_Astrid_di_Crollalanza-15-2-200x300-Здравей, представи ни с няколко думи „Игра на лъжи”?

-„Игра на лъжи” е психологически трилър за млада майка, търсеща истината за самоубийствата на своите родители. Един от героите вътре е пенсиониран детектив, в когото съм почти влюбена.

-Ако трябваше да опишеш „Игра на лъжи” с три прилагателни, кои би избрала?

-Изненадваща, емоционална, непредвидима.

-Едно от любимите ми неща в твоето творчество е, че никога не се повтаряш.   Това съзнателно решение ли е – да правиш всяка книга различна от другите? Или просто такива идеи ти хрумват?

По малко от двете. Тъй като пиша самостоятелни книги, няма нужда да следвам определен стил или структура на историята, както ако пишех поредица. Героите и сюжетът диктуват как ще се получи книгата: „Виждам те”, например, бързо набира скорост, защото се случват множество престъпления и главните герои имат ясен стимул да открият кой стои зад тях. В „Игра на лъжи” Ана се опитва да убеди партньора си и полицията, че родителите ѝ са били убити, така че напрежението се натрупва по-бавно. Във всяка от книгите ми обратите са на различни места, което отчасти идва от естествената сюжетна арка на историята, но и за да не бъдат твърде предвидими за читателите!

-Как се роди „Игра на лъжи”?

-За съжаление не мога да споделя вдъхновението си, защото ще бъде огромен спойлер! Но идеята ми дойде почти внезапно, когато пътувах към къщи след среща с моя редактор. Тогава реших да зарежа шейсетте хиляди написани думи, които трябваше да бъдат следващата ми книга. В началото на пътуването бях тъжна, но докато се прибера, вече се чувствах заредена от идеята за „Игра на лъжи” и нямах търпение да започна!

– Разпознаваш ли свои черти у главната героиня Ана? Вдъхновена ли е тя от конкретна личност?214491_b

Много харесвам обикновените хора в художествената литература, казвам го като читател и писател. Нямам интерес към супергерои, експерти, или такива с умения за оцеляване, владеещи бойни изкуства… От самото начало шансовете им са твърде големи за да повярвам, че ще загубят. Обикновените хора обаче – и по-конкретно, обикновените жени – те са интересни. Повечето от нас не вярват, че са силни, докато не бъдат поставени пред изпитание. Едва тогава откриваме у тях огромни резерви от смелост. За такива жени пиша, включително Ана в „Игра на лъжи”. Тя не е базирана на никоя конкретна личност в моя живот, а на много, много жени, с които разговарям, или за които чета.

Книгата ти разглежда и детайли от полицейската работа чрез образа на пенсиониран детектив. Читателите може да не знаят, но ти самата си работила като полицай известно време, преди да започнеш да пишеш криминална литература. Доколко този опит влияе върху писането ти?

-Да, бях полицай в продължение на 12 години и много ми харесваше. Като детектив, работата ми беше да разкривам, да разговарям с жертви, свидетели и нарушители, да изследвам данни от телефони и камери, да интерпретирам улики. Щом събера всичката информация, представям историята на съда по възможно най-убедителния начин. Сега историите ми са измислици, не факти, и публика ми са читатели, не съдии и заседатели, но не е особено различно. Базирах детектив Мъри на някои чудесни хора, с които съм работила, те се пенсионираха, а след това се върнаха на цивилна длъжност. Разполагаха с богат опит, а често биваха пренебрегнати.

200964_b 206616_b-Ти си известна като автор на превъзходни обрати в сюжета, изненадват ли те подобни хрумвания в процеса на писане, или ги планираш?

-Обикновено знам големите обрати преди да започна, макар че винаги се появяват неща, които ме изненадват!

-Имаш ли конкретни навици или подходи, към които винаги се придържаш?

-Много пътувам, така че трябва да бъда гъвкава. Пиша лесно във влакове и самолети, и в анонимни хотелски стаи, което е късмет, защото иначе нямаше да стигна до края на книгата! Слушам една и съща музика докато пиша – албум за медитация, и това ми помага веднага да вляза в настроение и да игнорирам неща, които могат да ме разсеят.

-Когато не пишеш криминални романи, четеш ли такива?

Чета една-две книги седмично и въпреки че много от тях са криминалета и трилъри, чета и извън жанра. Наскоро харесах „Our House” на Луиз Кандлиш и „Did You See Melody?” на Софи Хана. И двете са много оригинални.

-Върху какво работиш сега?

Пиша първата чернова на, надявам се, четвъртата ми книга, но едва започвам и съм суеверна, така че ще трябва да почакате!

Превод: Ася Михайлова, „Хеликон-Славейков“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.