Начало / Интервюта / Никлас Нат о Даг за „Името на розата”: Под сюжета се крие и друг, още по-заплетен

Никлас Нат о Даг за „Името на розата”: Под сюжета се крие и друг, още по-заплетен

Шведският писател пише своята „1793” като Умберто Еко

5419b84c-3912-4e31-bed4-5c13b0825988

1793“ е книга за тъмните времена от живота на Стокхолм на фона на подробна градска история от XVIII век, четем в анотацията на многопластовата детективска история. Самият Никлас Нат о Даг пък е журналист и писател. А в това интервю разказва дали му е било трудно да се впусне назад във времето и какво е открил в шведската история.

– Как решихте да станете писател?

– Като бях тийнейджър, шведската сатирична версия на Доналд Дък в един комикс ме запозна с творчеството на поета и композитор от XVII век Карл Майкъл Белман. Белман описва живота на бедните и онеправдани жители на Стокхолм по негово време, като доста често прави това с чувство за хумор и ирония, но в същото време и с потресаваща красота, която караше сълзите да се стичат по лицето ми. Точно тогава научих, че да си писател е най-хубавото нещо, което може да бъдеш – компания на тези, които си нямат нищо и никого.

– Още от началото ли мислехте книгата да бъде мистерия?

– Едно от големите ми вдъхновения беше дебютният роман на Умберто Еко от 1980-а – „Името на розата“. Изчетох го като вълнуваща загадка за убийствата в средновековен манастир. Когато го препрочитах години по-късно, бях изумен да открия, че под привидния първи слой на сюжета се крие още един – заплетен урок по история относно ересите и противоречивата роля на комедийното и смеха в доктрината на католическата църква по това време. Безрезервната ми любов към тази книга ме доведе до решението да опитам нещо подобно: слой детективска художествена измислица за забавление на почитателите на този жанр; следва слой от исторически факти за тези, които харесват това; и слой, зад който се крие характерното за Просвещението мислене и конфликтът между разум и хаос.

Да си писател е най-хубавото нещо, което може да бъдеш – компания на тези, които си нямат нищо и никого

1793

– Защо действието се развива точно през 1793-а?

– В началото на 1793 г. в Стокхолм е избран нов началник на полицията и малкото останала информация за него свидетелства, че е бил честен човек. Това се превръща и в причината за падението му. Администрацията изисква от него да изпълнява поръчкте им, а не да разкрива престъпления и да подобри живота на населението. Той е уволнен и изпратен в изгнание през декември 1793 г. по време на най-студената зима от доста време. Именно неговият мандат стана исторически фон за моята история.

– Имало ли е адвокати, подобни на героя Сесил Уиндж, които са съдействали на полицията?

– Полицията в Швеция по онова време е била сравнително ново явление, създадена 15 години по-рано и не много добре хроникирана. Беззаконието е било доминиращо в повечето части на Швеция. Липсата на организация е дала свобода на хората на правилните места да правят каквото си поискат и ако шефът на полицията е бил честен човек както твърдят източниците, вярвам, че е можел да привлече на своя страна способни консултанти, за да компенсира неефективността на собствената с агенция. Въпреки това със Сесил, аз се впускам в сферата на това, което може би не е напълно невъзможно и за щастие ще бъде трудно да се опровергае.

Интервюто е публикувано от publishersweekly.com
Превод Камелия Семова

Прочетете още

459711900_101613607036815_3564753668887469887_n

Писателят и преводач Емил Минчев: Грешка е да поучаваме и подценяваме децата

Поредицата за Бънк Ромеро приключва скоро „Митко и омагьосаната пещера“ се появи по рафтовете в …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...