Начало / Критика / Жан – Пол Белмондо в „Хиляда живота струват“

Жан – Пол Белмондо в „Хиляда живота струват“

Елица Матеева

Той е зодия Овен, огън в любовта, огън в каскадите, огън на сцената, огън на големия екран. „Вкиснатите синефили на перото“ както нарича критиците, го свързват с филмите от френската нова вълна, зрителите пък го предпочитат като смешен, забавен лудетина, а той определя себе си като актьор, който може да бъде и сериозен. Когато учи в Консерваторията в Париж актьорско майсторство, неговият учител Пиер Дюкс му предрича тотален крах в кариерата със следното възклицание: „Вие никога няма да държите в прегръдките си жена на сцената или в киното“.

3

Но уви Дюкс се оказва лош пророк, защото Жан-Пол Белмондо, този чаровен актьор с лъчезарна усмивка и топчест счупен нос, но не от боксов мач, а от сбиване, е имал възможноста да докосне магнетичните диви: Клаудия Кардинале, Роми Шнайдер, Джин Сийбърг, Катрин Деньов, Жана Моро, София Лорен, Бриджид Бардо, Урсула Андрес, Лаура Антонели, Анна Карина, Джина Лолобриджида.

„Да бъдеш актьор, означава да притежаваш втора природа. На мен никога не ми е било трудно да се правя на смешник, да влизам в кожата на измислени персонажи, за да предизвикам съответни реакции у онези, на които отреждах ролята на зрители.“ – пише Жан-Пол Белмондо в „Хиляда живота струват“ – най-новата книга от поредицата „Амаркорд“ на ИК „Колибри“.214623_b

Благодарение на Годар и „До последен дъх“(1960) лицето на Белмондо става хит, пред киносалоните се вият опашки, а Белмондо описва работата си с Годар в този филм, както и в „Жената си е жена“, „Лудият Пиеро“ като безкрайна импровизация и тотален експеримент-провокация, наситена с бунт и интелектуален анархизъм. Белмондо описва Трюфо като деликатен, Филип дьо Брока като авантюрист, Питър Брук като сухар, а Ален Делон като приятел, с когото са различни като светоусещане и произход, но именно в „Борсалино“(1970) двамата успяват да си партнират равностойно, въпреки трудностите по време на снимачния период.

„Основното предимство на театъра е, че предоставя пълна свобода в рамките на сигурно пространство. Когато се правех на откачен, когато пусках остроумия в разрез с правилата и условностите, аз в действителност предлагах на онези, които ме гледат, да съпреживеят заедно с мен същото усещане за свобода, да се откъснат от своето всекидневие, да забравят грижите и да поемат на далечно пътешествие, без да напускат фотьойлите.“ – споделя френският актьор и продуцент в своята книга. След като е прекъснал близо 26 години кариерата си на театрална сцена, той се завръща в ролята на Кийн от едноименната пиеса на Александър Дюма, преработена от Жан – Пол Сартр през 1987 г.

2011 г. Жан-Пол Белмондо получава „Златна палма“ за цялостно творчество. Докато преминава по червения килим, фотографите го снимат с почит и мълчание, а той отбелязва: „Трябва да призная, че никак не е неприятно да бъдеш актьор.“

„Човекът от Рио“(1963) е любимият филм на майка му,  повод великият маг Стивън Спилбърг да се вдъхнови и да създаде образа на Индиана Джоунс. След този филм, Белмондо е избран с пълно единодушие да бъде президент на Синдиката на актьорите – за него е чест да приеме длъжността след Жерар Филип.“Приех да бъда президент на Синдиката на френските актьори, за да защитя нашата професия. Друг, по-малко познат от мен, не би имал същата тежест. Ако поискам среща с министър- председателя, той ще ме приеме. Актьорският занаят се нуждае от особени грижи.“

Белмондо обича свободата, неговите родители още в детството му подаравят синевата на волността, той също е любящ родител, който се грижи за сигурността на своите деца. През 1993 г. дъщеря му Патрисия загива при пожар. „Тя бе моята радост, работеше заедно с мен в киното, само че зад камерата. Детенцето ми, което никога вече няма да мога да прегърна.“ За да продължи напред Белмондо играе на сцената в деня на смъртта й, въпреки че е осъзнал една от най-трудните истини – „ Човек не бива да губи дете. Забранено е, противоестествено е. Редно е всеки да умира преди децата си: такъв е законът на живота. Инак просто ще полудее.“

„Хиляда живота струват“ е изповедта на Белмондо. Крехка, искрена, динамична, изпълнена със смях, с драма и любов. Изповед, която се чете на един дъх. Въпреки своите 85 години Белмондо все още изпитва глад към живота-съвсем като младеж!

zx860_3153412

„Тези хиляда живота минаха много бързо, много, много бързо, със скоростта на колите, които карах. Можех да ги преживея само веднъж без да ги разказвам, но аз съм ненаситен и от висотата, която дава времето, ми се ще да поема отново по същия път, по-бавно и в обратна посока.“

В „Хиляда живота струват“ читателят се наслаждава на живота в неговата лудост, веселост, жизнерадост и оптимизъм, защото животът е повече от филм, стига да сме усвоили точните пропорции, водещи към щастието. Ако все още ги търсите – питайте Жан-Пол Белмондо, който е вложил цялата си душа, за да живее истински.

Прочетете още

scarlett-johansson-trans-1000x500

Скарлет Йохансон – най-работещото момиче

Тези дни ни попадна класацията на „Форбс“ за най-добре платени актриси. И разликата между десетата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *