Начало / Интервюта / Джени Хан: Казвайте „да“ на възможностите!

Джени Хан: Казвайте „да“ на възможностите!

В тийнейджърските си години хитовата авторка Джени Хан излива своите чувства в писма, които за разлика от тези на героите й, остават тайна. В по-зряла възраст нейният опит и фантазия се смесват, за да доведат до чудесната трилогия за Лара Джийн. Нетфликс вече направи сериал по първата книга – „До всички момчета, които съм обичала“, и тъй като филмът бързо спечели доверието на зрителите, очакваме да видим на екран другите две книги – „P.S. Все още те обичам“ и „С обич завинаги, Лара Джийн“. Как започна всичко и какво още предстои? Джени Хан отговаря в това интервю за сайта Hypable”.

jenny-han-premiere-1200x660

-Знаем че „С обич, завинаги, Лара Джийн” официално е краят на историята, особено след като третата книга беше неочакван подарък за феновете ти. Мислила ли си да пишеш за други герои от поредицата?

-Не. Смятам, че историята приключи точно където исках, и този път без смесени емоции или по-скоро тъга, защото третата книга се появи като десерт, който просто трябваше да поръчам. Ще се радвам да започна нещо ново.

-Иска ли ти се да беше планирала книгите като трилогия от самото начало, или се радваш, че третата се появи някак естествено?

-Доволна съм от начина, по който се получи, понеже разполагах с достатъчно време да обмисля типажите на героите и да си отговоря на въпроса – къде искам да ги отведа. Ако го бях планирала като трилогия, нямаше да имам такъв дълъг период за размисъл.

-Какво от Лара Джийн би искала младите ти читатели да запомнят? Кажи едно качество, което я кара да изпъква сред останалите героини на тийнейджърски романи?

-Мисля, че това е оптимизмът ѝ.

-Коя сцена в „С обич, завинаги, Лара Джийн” ти беше най-приятно да пишеш?

-Любима ми беше сватбената сцена, защото можех да си представя всичко съвсем ясно. Слушах Стиви Уондър и плаках, когато я писах. Семейството е много важно в поредицата, въобще, начинът, по който семействата се променят, намаляват и се разрастват с времето, затова много се радвах да наблюдавам как малкото им сплотено семейство става по-голямо.

-Коя беше най-трудната за писане сцена, или онази, която ти отне най-дълго време?

-Началото. Пренаписвах го толкова пъти… Оказа се трудно, защото беше минало много време от края на „P.S.Все още те обичам”, а исках да започна книгата в точния момент за Питър и Лара Джийн.

-Имаше ли сюжетни линии или сцени, които се наложи да изрежеш, но ти се е искало да останат в „С обич, завинаги, Лара Джийн”?

-Не, аз не режа, аз добавям. Пиша много стегнато и после допълвам.

-Сега най-трудният въпрос: Кой тип курабийка с шоколадови парченца ти е любим?

-Плоска, хрупкава по краищата и мека в центъра. И аз, като Лара Джийн, дълго и усилено усъвършенствах рецептата. Много се гордея с нея.

tri

 

-Имаш ли някакъв съвет за гимназисти, на които им предстои да вземат трудни решения за бъдещето си?

-Казвайте „да” на възможностите. Все съжалявам, че не съм направила разни неща, но почти никога не съжалявам, че съм опитала.

-Върху какво работиш сега, след като поредицата приключи?

-Изобщо не мисля за това, докато не си почина малко! Работих по тази книга над година без да спирам, и искам на спокойствие да започна нещо ново.

-Има ли жанрове, в които ти се ще да пишеш някой ден?

-Историческите.

-Какъв жанр най-много обичаш да четеш?

-Нямам любим, харесвам почти всичко!

-Тъй като Лара Джийн и другите момичета от семейство Сонг са фенове на „Хари Потър”, кое беше любимото ти магическо същество във филма „Фантастични животни”?

-Съчко.

-Ти пътуваш често, без какво не можеш по време на пътуване?

-Чехли за хотела, маска за сън и възглавница за път.

-Какво предпочиташ – бърз полет или дълго пътуване?

-Мразя да шофирам, така че избирам бърз полет!

-За похапване по пътя си вземаш…?

-Банан.

-Чела ли си наскоро нещо, което би препоръчала?

-„Windfall” на Дженифър Е. Смит.

Превод: Ася Михайлова, „Хеликон-Славейков“

Прочетете още

Top10

Топ 10 на биографиите и мемоарите в „Хеликон“ – за първи път

Нова класация подрежда най-търсеното в жанра Казва се, че животът сам пише онези големи истории, …