Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева
Сигурно сте чували за „Рапсодия Вардар“ на Панчо Владигеров, „Рапсодия в синьо“ на Гершуин? Режисьрът Теди Москов също има рапсодия в бяло, но на кино. Мария Касимова – Моасе направи дебют в света на романите и рапсодиите с „Балканска рапсодия“. Рапсодията по своята същност е специално музикално произведение, което се основава на мотиви от фолклора, но притежава свободна структура и широк диапазон от тоналности и настроения.
Романът на Мария, който пък авторката нарича „не-роман“ заради „шизофреничната смесица от две реалности – на изживяната действителност и на преживяната фантазия“, ухае на силно, горчиво турско кафе, на канела, на дъхав хляб и на сироп, който се стича по ъгълчето на устните. Чуден е този роман, хем те хвърля в обичаите на обикновения отруден човек, хем в него присъства идеята за историчност, защото действието се развива през 20-те и 30-те години на миналия век, хем и съвремието отрезвяващо пристъпва чрез журналистически въпроси-равносметка.
Това е вторият български роман през тази година, в който откривам любопитството на Днес под формата на журналистическо интервю, конструиращо миналото. Последното е заредено с грях , а чрез свидетели изповедници на спомени, миналото претърпява катарзис. След „Остайница“ от Рене Карабаш, „Балканска рапсодия“ на Мария Касимова – Моасе върви по следите на времето, но го постига с мекота, с балансирана оценка към героите си. Нейният дискурс по посоката на греха въздейства като пишмание. Тези, които познават историята на този турски десерт, са наясно, че пишманието е вид сладко любовно разкаяние.
В „Балканска рапсодия“ участниците са българи и турци. Действието се развива в Бургас и Инстанбул. Една любов между православна християнка и мюсюлманин определя съдбата на бъдещите поколения. Покрай българи и турци ще открием и гъркиня, така че Балканите присъстват със своите харизматични характери. Мириам се влюбва в бедния, но трудолюбив сирак Ахмед, майка й Теотица е против тяхната връзка и отказва дъщеря й да се венчае за турчин. Тогава младите заживяват без брак, защото християнските храмове не ги посрещат с „добре дошли“. Нито един от тях не иска да замени религията си с тази на другия. Местят се в различни квартири, ражда се първото копеле на двамата чудаци и те решават да заминат за Истанбул. Поне там си намират къща с две стаи и кухня. Ахмед, изучил фризьорския занаят, започва работа с надежда след време да отвори свой салон. След Хаалим се ражда Карим. Бащата се разболява и умира, а Мириам е безпомощна с две невръстни хлапета. Самотната жена решава да остави Хаалим в пансион, където той ще се учи на войниклък – с последните си спестявания тя купува два билета за кораб, който да ги отведе обратно в България. Какво се случва с Хаалим и Мириам, как след години историята им намира продължение в една любопитна журналистка – страниците на романа отговарят умно, нежно, с копнеж по старите махали и дълбоки ракли. Всеки човек има своя работа, която го води към друг човек, „работата на първия човек е да срещне втория.“ Но най-интересното е, че и двамата не подозират за тяхната обща работа и им трябва време да го проумеят, ако се усетят – в това се състои тайнството на живота им да бъдат заедно. Така описва любовта тази непокорна Мириам, десетото дете на Тодор и Теотица! Четвъртата им дъщеря! Мириам ще доживее до дълбока старост…
След време Теотица ще се отдаде на Божието слово, а добрият й съпруг – бакалинът Тодор, ще забрави съвсем да говори. Братята на Мириам ще напуснат дома, единият като рибар, другият с музиката напред, най-малката Мила ще се затвори в себе си с неизживяната мечта да бъде акушерка. Само Мириам, страдалницата, непокорницата, сякаш е имала за какво да живее, въпреки хорската омраза, одумванията, подигравките и бедността. Само тя е разбрала, че заради любовта има смисъл да жертваш удобството, спокойствието, сигурността, защото само с любов коравият залък е сладък, само с любов в сърцето се преодолява всяка неволя.
Мария Касимова-Моасе е родена през 1969 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Работи в различни медии: „Стандарт“, „Сега“, „Демокрация“, „Капитал“. Заемала е отговорни редакторски позиции в лайфстайл списанията „Едно“, „Elle“, „Капитал Light“, „HER“. Автор е на книгата „Близки срещи със смесени чувства“.
„Балканска рапсодия“ е дебютният й роман.
