Начало / Критика / „Гласът на тишината“ – вариации за времето

„Гласът на тишината“ – вариации за времето

Елица Матеева

Иван Теофилов не е от шумните поети, добрата поезия не се нуждае от фойерверки. Той пише, за да съществува. За него литературата не е цел, а път. Когато четеш последната му книга „Гласът на тишината“, чувстваш прозрачността на въздуха, дишаш уличките на Пловдив, завръщаш се в спомена за хората, които са създавали култура, без да се удрят в гърдите, тихо се потапяш в духа на времето.

214206_b„Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, но което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (съвестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша.

Неща, идващи ми отвътре – това е книгата“, казва авторът.

Не съм литературовед, за да определя в съответен контекст мястото на поетическите откровения на Теофилов, но пък историите, които разказва за човеците – символи са невероятни, защото символите пътуват през времето, независимо своето физическо битие и продължават да вълнуват. За последните поколения в театъра, имената на Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова със сигурност ще звучат като екзотични локации, но за мен тези легендарни режисьори си останаха пример за това, че театърът може и е желателно да се прави от съмишленици. И когато си виждал светлината в погледа им, спомените на Иван Теофилов за тях са най-добрият начин да се освободиш от тегобите на суетата.

Машината на времето е топъл глас, който пренася в студентските години на поета-драматург, когато НАТФИЗ бе просто Държавно висше театрално училище. Един светъл и чист спомен за бъдещата знаменита актриса Леда Тасева и нейният финес в играта и общуването връхлита, не дава покой. Безпокойни са и разходките из Пловдив със знаменитата двойка Катя Паскалева и Жоро Слона, безпокойни са срещите с Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Еди Вартан, Христо Фотев…

„Гласът на тишината“ е прекрасен дневник, в който размислите за поезията, театъра, нравите на времето, песимистичното и оптимистичното в развитието на човека с кротка добронамереност галят сетивата на чувствителния читател, а ако сте забравили как пишат Иван Бунин и Йосиф Бродски, Иван Теофилов е включил преводи в цикъла „Из моите занимания“.

Животът ми мина в очакване да се случи нещо нормално в тази страна, но всичко се върши чудовищно безпардонно и сякаш напук, като че ли злото е най-желано, немилостиво насаждано и едва ли не преръврнато в идол“ – отбелязва авторът, за когото неслучилите се мечти са обичаен пейзаж, но да се съжалява е излишно, защото животът продължава.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Xi4gctJMewgZIBc3NzoG2kLMOSq68jAkLNtChcGY

Барак Обама печели сърцата със своите мемоари

Президентът пак получи вота на американците – сега в книжарниците „Обетована земя” изглежда повече от внушителна …