Начало / Автори / Борис Христов: „Той има белег на челото си и сяда винаги на края…“

Борис Христов: „Той има белег на челото си и сяда винаги на края…“

www.politika.bgЕдин от най-оригиналните и вълнуващи съвременни български поети е роден на 14 август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. През 1953 година жителите му са изселени в пернишкия квартал „Изток“ и заедно със съседното му село Витошко то е било залято от завиряването на язовир „Студена“. За разлика от Витошко, всичките му сгради днес са под водата.

Нещо магически подобно се усеща и в поезията на Борис Христов − картините, които той рисува, са хем пределно живи, хем някак отвъдни, бъркащи директно в душата и наблюдаващи света ни сякаш изпод вода. Прям и завоалиран, силно метафоричен и ярко предметен, поетичният му мир не може да бъде сбъркан с ничий друг. Той е издялан като върху камък и пази и днес със същата сила трепетите на неговото ваятелско длето. Водата на времето, заляла създаденото, не го е разрушила, а го съхранява в кристалната си и ясна плът и ще го предава и занапред − в живота след смъртта и в смъртта като сън на живота.

Честит ти рожден, Боре!

Благодарим ти за издяланото!

 

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа − и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто − не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия −
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш…

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
 
СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде −
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете −
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде − с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори…
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни − ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава − ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.
 
ЧОВЕКЪТ В ЪГЪЛА

Отбил се в кафенето днес бутилка вино да изпие,
прегръща чашата − корема гали той на свойта бременна невеста.
Да му се поклоним, да го посрещнем както подобава ние,
с последния си дъх за него да посвири премалелия оркестър.

Какво, че е с приведени крила, с тъга в очите −
(така е уморен, защото с камъни съдбата е замерял).
Какво, че е изгубил своя ум и разговаря със мухите −
от пиле мляко трябва днес за госта да намерим.

Да съблечем палтото му и да закърпим дрипавите му ръкави
и ако е крадец, да го попитаме къде откраднатото е понесъл −
нали и той пристига от брега, където нашто детство се удави,
нали и той е като нас от слънце и от кал замесен.

Но да не му налагаме вкуса си, да го тровим с наште болки −
човекът в ъгъла е днес единственото важно нещо.
Той иска сам да е камшик и кон във своята двуколка,
да счупи сам черупката на своя лешник…

Да подредиме масата и след това да го оставим.
Да го почакаме с търпение и нежност зад тезгяха −
той спи сега и с бога на съня навярно се сражава
или пък гледа в дупката, която неговите сълзи издълбаха.

КОНЧЕ МОЕ

Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден − само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал − препускаше душата
и подир тебе аз − едно сърце двуного…
А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от бога.

Но вятърът отново рог надува −
не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
Целувам черния ти белег… и белия целувам −
нима ще ме оставиш, конче мое.

Да можех, бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам − да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето − сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш.

Но тръгваш ти − звънят копитата ти боси.
Прости ми, конче ненадминато!
Как страшно ще се вее твоят алаброс и
ще свети като слънце в гилотината.

СПОМЕН ЗА ЖИВОТА

Да лежиш под земята и да си спомняш живота −
ситите обеди и вечерите на двора лениви
или пък неделите зимни, когато в леглото
вървиш по дълбокото дъно на някоя книга.

Да си спомняш как подир твоята смърт се събраха
роднините скарани и припадаха в кухнята,
как през града те понесоха после твоите братя
с бавния ход на градската духова музика.

Да лежиш под земята и да чуваш как в твоите кости
работи водата. Но да бъдеш щастлив за това, че
една братовчедка далечна е дошла да опоска
тревата наоколо и за теб да поплаче.

А жената, в която безумно си вярвал до края,
да отваря вратата за други, защото това е човешко.
И да стига в ухото ти шепот от вашата стая −
безсилен да слушаш тяхното дишане тежко.

Да гърмят върху теб като бъчви опразнени дните,
а в неделя отново любимата твоето име да шепне.
И да бъде наоколо оранжево от гърдите ù −
от тия два портокала, кръгли и смеещи се.

Прочетете още

48143

Връчване на „Цветето на Хеликон“ и представяне на стихосбирка в Деня на Светите братя Кирил и Методий

На този светъл празник в столичната книжарница „Хеликон- Витоша“ поетични думи ще се преплетат с формите на стрелицията от безсребрената статуетка „Цветето …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...