Начало / Интервюта / Три въпроса към… Димана Иванова

Три въпроса към… Димана Иванова

Новата ни рубрика ви представя хора, които трудно се разделят с книгите…

Избрахме си Димана Иванова като за начало – и дано ни е на късмет! Тя самата е много смела с думите, когато става дума за поезия… Автор е на две стихосбирки – „Покана за баща“ и „Азбука на желанията“. Доктор е по сравнително литературознание в Карловия университет в Прага, но сега живее в Лондон. Точно докато се уговаряхме за това кратко интервю пък получи награда за поетичното си творчество и за разпространение на чешката и словашка литература в чужбина от поетичния фестивал „По странах Морави“. А на всичко отгоре, като една истинска лъвица, отпразнува и рождения си ден :)

DSC_2300-0

1. Като кажа четене, каква е първата ти асоциация?

Актът на „четенето“ като индивидуална дейност го свързвам инстинктивно някак първо с една от най-старите библиотеки в Европа – „Клeментинума“ в Прага, основана още през 16. век от йезуитите след идването им в Чехия, тогавашна Бохемия. Прекарах там много часове от живота си, четейки различни книги на различни езици, докато се подготвях за защитата на докторската си дисертация към Института по компаративистика в Прага. Както може би знаете, сградата на библиотеката е изключително голяма, тя има много отделни части, в нея се намира например и още една много симпатична библиотека – Славянската библиотека, където също обичах да прекарвам времето си в четене. В Славянската библиотека се запознах и с една много добра чешка българистка и известна преводачка на българска литература – д-р Ивана Сръбкова.

Но като кажем „четене“, си представям също така поетично четене. Тези събития са свързани също с четенето, но като акт на изговаряне, споделяне на отделни авторски творби пред публика. Участвала съм в много такива четения като поетеса в различни държави по света и усещането е изключително приятно.

2. Случвало ли ти си е да искаш да живееш в някоя книга?

По принцип живея в реалността, но някои книги ми действат сугестивно и виждам цели техни сцени като проекции във всекидневния си живот. Това е може би и изкушение или желание да заживея в тях като един от героите им. Такава книга беше например „Дракула“ на Брам Стокър. Не съм гледала филма, но книгата изключително ме впечатли, Брам Стокър е много добър разказвач. Пожелах да съм на мястото на доктор Ван Хелсинг и да се боря за унищожението на злото! Интересна битка би била… Не че сега не се борим със злото, но начинът не е толкова екзотичен.

3. Какво те впечатли най-много напоследък?

Ако говорим за проза – точно „Дракула“ на Брам Стокър в прекрасния превод на Емил Минчев. Приятно ме изненада също така последната стихосбирка на английския поет, проф. Питър Робинсън – „Ravishing Europe“, която не е превеждана още цялата, само отделни стихотворения, четох я на английски език. Впечатли ме и последната стихосбирка на канадската поетеса Клодин Бертран „Африкански вълнения“, която четох също в оригинал, на френски език.

Ако говорим за българска литература – следя повече поезията. Впечатлиха ме последните стихосбирки на поетите проф. Амелия Личева – „Зверски кротка“, на д-р Иван Христов – „Любовен речник“ и на Петър Чухов„Aдdicted”. Както казах – прозата я следя по-рядко, но нямаше как да не се впечатля от новата книга с разкази на Кристин Димитрова „Като пристигнеш, обади се“.

dim

Трите въпроса зададе Краси Проданов

Прочетете още

alphabets-2365812_1920

Талант, по-силен от болестта

Свикнали сме да се възхищаваме на големите писатели – да цитираме редове от творбите им …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *