Начало / Интервюта / Три въпроса към… Димана Иванова

Три въпроса към… Димана Иванова

Новата ни рубрика ви представя хора, които трудно се разделят с книгите…

Избрахме си Димана Иванова като за начало – и дано ни е на късмет! Тя самата е много смела с думите, когато става дума за поезия… Автор е на две стихосбирки – „Покана за баща“ и „Азбука на желанията“. Доктор е по сравнително литературознание в Карловия университет в Прага, но сега живее в Лондон. Точно докато се уговаряхме за това кратко интервю пък получи награда за поетичното си творчество и за разпространение на чешката и словашка литература в чужбина от поетичния фестивал „По странах Морави“. А на всичко отгоре, като една истинска лъвица, отпразнува и рождения си ден :)

DSC_2300-0

1. Като кажа четене, каква е първата ти асоциация?

Актът на „четенето“ като индивидуална дейност го свързвам инстинктивно някак първо с една от най-старите библиотеки в Европа – „Клeментинума“ в Прага, основана още през 16. век от йезуитите след идването им в Чехия, тогавашна Бохемия. Прекарах там много часове от живота си, четейки различни книги на различни езици, докато се подготвях за защитата на докторската си дисертация към Института по компаративистика в Прага. Както може би знаете, сградата на библиотеката е изключително голяма, тя има много отделни части, в нея се намира например и още една много симпатична библиотека – Славянската библиотека, където също обичах да прекарвам времето си в четене. В Славянската библиотека се запознах и с една много добра чешка българистка и известна преводачка на българска литература – д-р Ивана Сръбкова.

Но като кажем „четене“, си представям също така поетично четене. Тези събития са свързани също с четенето, но като акт на изговаряне, споделяне на отделни авторски творби пред публика. Участвала съм в много такива четения като поетеса в различни държави по света и усещането е изключително приятно.

2. Случвало ли ти си е да искаш да живееш в някоя книга?

По принцип живея в реалността, но някои книги ми действат сугестивно и виждам цели техни сцени като проекции във всекидневния си живот. Това е може би и изкушение или желание да заживея в тях като един от героите им. Такава книга беше например „Дракула“ на Брам Стокър. Не съм гледала филма, но книгата изключително ме впечатли, Брам Стокър е много добър разказвач. Пожелах да съм на мястото на доктор Ван Хелсинг и да се боря за унищожението на злото! Интересна битка би била… Не че сега не се борим със злото, но начинът не е толкова екзотичен.

3. Какво те впечатли най-много напоследък?

Ако говорим за проза – точно „Дракула“ на Брам Стокър в прекрасния превод на Емил Минчев. Приятно ме изненада също така последната стихосбирка на английския поет, проф. Питър Робинсън – „Ravishing Europe“, която не е превеждана още цялата, само отделни стихотворения, четох я на английски език. Впечатли ме и последната стихосбирка на канадската поетеса Клодин Бертран „Африкански вълнения“, която четох също в оригинал, на френски език.

Ако говорим за българска литература – следя повече поезията. Впечатлиха ме последните стихосбирки на поетите проф. Амелия Личева – „Зверски кротка“, на д-р Иван Христов – „Любовен речник“ и на Петър Чухов„Aдdicted”. Както казах – прозата я следя по-рядко, но нямаше как да не се впечатля от новата книга с разкази на Кристин Димитрова „Като пристигнеш, обади се“.

dim

Трите въпроса зададе Краси Проданов

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

uvodni

Любимите литературни герои

Малко от книгите, които ни карат да се влюбим в тях Попитахме ви точно това …