Сали Андрю: Исках да напиша нещо положително и забавно

Дебютният роман на Сали Андрю „Рецепти за любов и убийства“ съчетава криминален роман, готварска книга,  романтична комедия и какво ли още не. Всичко това е дозирано в нужните пропорции и не само че не дразни, напротив, предизвиква възхищение със своя интелигентен подход и чудесен стил. Затова поискахме да узнаем кой стои зад името Сали Андрю.

Откъде дойде идеята за „Рецепти за убийство и любов“?

Обикновено е трудно да се отговори на този въпрос, но в случая помня как си записвах първите идеи, седейки под едно дърво в Брандберг, Намибия. Всяка година аз и моят партньор Боуен Бошиер (който е художник), тръгваме с неговия джип за няколко месеца къмпингуване из дивите части на Африка. Потапяме се в заобикалящата ни среда и в собствената си творческа енергия. Често по време на тези пътувания ми хрумват идеи за истории. По време на пътуването до Брандберг имах близка среща с леопард. Една далечна пещера беше привлякла вниманието ми и исках да я изследвам. Тръгнах сама пеша и се покатерих между две скали, за да я стигна. На входа на пещерата имаше труп на огромен куду. Знаех, че това е знак да тръгна обратно, но не можех. Исках да вляза в пещерата. Щом пристъпих вътре, чух тихо ръмжене някъде из сенките. Бягах като заек обратно до лагера. Не пристъпих извън сянката на онова дърво в продължение на няколко дни. Успокоителната дистанция от леопарда някак поощряваше по-тясна връзка с лаптопа ми и тогава разработих плана за „Рецепти за любов и убийство.”

Исках да пиша за любов. Смятам, че тя е най-върховният акт на смелост, по-смел (и може би дори по-глупав) от влизането в пещера на леопард. Но намирам романтичните книги за малко скучни. Харесвам класическите мистерии за убийства (например Агата Кристи, Дик Франсис, Ърл Стенли Гарднър) и обичам начина, по който готвенето може да „пренесе” читателя на друго място (например Андреа Камилери чрез храната ни пренася в Сицилия). Помислих си, че колонка със съвети ще бъде интересен начин да изследвам темата за любовта. Има и потенциал за хумор. Исках симпатична героиня, която е реалистична, но и малко странна. Исках да напиша нещо положително и забавно. Всички тези идеи оформиха героинята Тани Мария… Откъснах се от познатите ми любими класики и изследвах съвременните криминални романи, които се продават добре. Забелязах, че повечето имат бързо темпо и са пълни с неприятно насилие и секс. Няма много красота.

Напълно се потапям в книгите, които пиша. Не исках да създавам свят, в който на самата мен не би ми харесало да живея. Така че се отказах да пиша нещо, което ще се продаде добре и просто писах онова, което ми носеше удоволствие. (Трябва да отбележа обаче, че прекрасните книги на Маккол Смит ми дадоха надежда, че има пазар за по-положителни книги с по-бавно действие!) Бяхме се преместили да живеем в природния резерват в Клайн Кару и се влюбих в мястото. Така че, естествено, избрах действието в книгите ми да се развива там. Наистина харесвам и малките градчета близо до мястото, където живея, особено Лейдисмит. Приятелското отношение и откровеността в този малък град ми помагат и с писането.

Писането на „Рецепти за любов и убийство” включваше ли специално проучване или пътувания?

Що се отнася до пътуването: както споменах преди, в книгата предавам заобикалящата ме природа и близкия град Лейдисмит. Преместих се от Кейптаун в Клайн Кару няколко години преди да напиша книгата. Най-много проучвах храната. Обичам да готвя и ям, но не съм експерт и никога не бях чела книга с рецепти. Знаех много за традиционната африканска кухня, която е специалност на Тани Мария. Първоначално си мислех, че мога да създам рецепти, като чета книги. Например, проучвах рецепти за млечна тарта в куп стари книги и ги съчетах в една рецепта за супер тарта, за която бях убедена, че ще е най-добрата на всички времена. Дадох я на професионален готвач да я пробва. Беше пълна трагедия. Толкова отвратителна, че единственото, което можех да направя с нея, беше видео, в което я размазвам върху нечие лице. Тогава помолих за помощ разни аматьори и професионални готвачи, които да създадат и тестват възможно най-добрите варианти на рецептите на Тани Мария. Имахме няколко забавни партита за дегустация и избрахме рецептите, които бяха най-вкусни. Мисля, че книгата спечели от първоначалното ми невежество, защото заради него трябваше да проуча готвенето много задълбочено, а не просто да включа собствените си семейни рецепти.

Да поговорим за Тани Мария и как си създала тази интересна петдесет и няколко годишна героиня. Тя дава разумни съвети в колонката си в „Клайн Кару Газет“, но най-важният лек, който предлага, са рецепти. Готвенето е нейната страст и дори спасение. Но когато една от жените, които ѝ пишат писма, е убита, тя се забърква в разследването на убийството. Защо е решена лично да търси справедливост за жертвата, след като няма опит в криминалистиката и може да остави работата на полицията?

Убитата жена е била малтретирана от съпруга си. Мария е съпричастна, защото самата тя е била малтретирана от починалия си съпруг. Освен това се чувства отговорна, тъй като жената ѝ е писала, за да търси помощ. Мария е човек, когото го е грижа и вярва в справедливостта, освен това е подстрекавана от разследващата журналистка Джеси, която вярва, че полицията може и да не работи по случая адекватно. Но на по-дълбоко ниво търсенето на убиеца е път към собственото ѝ изцеление. Тя е била като заек, страхуващ се от собствената си сянка в светлините на кола (след тормоза от нейния съпруг), но чрез приключенията си се изправя срещу всички страхове, става по-силна, може би достатъчно смела да се влюби…

Книгата е пълна със силни жени, които не стоят безучастно, включително редакторката Тани, която прилича на Мери Попинс и разследващата журналистка Джеси. Целеше ли да обърнеш специално внимание на сътрудничеството между тях, на приятелството, на сестринството?

Не го правех нарочно. Но, разбира се, малка група от мотивирани, умни жени може да промени света. (Или поне да хване зъл убиец в един малък град.)

Спомена, че си искала да напишеш положителна и забавна мистерия, но как балансираше с темата за домашното насилие?

В голяма част от живота си се занимавам с проблемни теми. Помагах на семейства на  затворници, участвах в революция, която свали апартейда, след това прекарах няколко години в кампании, свързани с климата и други екологични дейности. Южна Африка има много лоша история, що се отнася до насилието над жени. Всеки ден минимум три биват убити от своите партньори. Бях активист по такива въпроси няколко десетилетия, докато в един момент ми дойде в повече. Знам, че те продължават да съществуват, че са част от живота и не можех да ги изключа от историите си за удобство. Но работата по тази книга означаваше да се откъсна от проблемите. Позволих си просто да се забавлявам, да правя онова, което обичам, да се наслаждавам на писането. Фокусът ми в романа е върху хубавите страни на човешкия живот. Това включва силата, която имаме да лекуваме и трансформираме себе си и обществото. Но и способността ни просто да ядем, да обичаме и да се смеем.

Онази Тани Мария, която срещаме в началото на „Рецепти за любов и убийства”, преживява сериозни промени. Без да издаваш сюжета, може ли да ни кажеш как всъщност героинята преоткрива себе си?

Мария подхранва своята вътрешна сила чрез действие навън, тя е обърната към света. Търсенето на справедливост и нарастващата ѝ способност да обича я застрашават физически, но емоционално я правят по-силна. Част от израстването ѝ включва мъж – Хенк Канемейер, висок детектив с кестеняви мустаци:) Тя е резервирана към него, след като веднъж е преживяла нещастен брак, не ѝ е лесно да отвори сърцето си. Защо двамата си пасват толкова добре? Въпреки че отначало не си допадат, Хенк и Мария имат доста сходства. И двамата са самотни, но предпазливи в любовта. Хенк е изгубил жена си при болезнени обстоятелства и се страхува да обича отново. Това са зрели хора с опит (все пак, на около петдесетина години), не са младежи и не хранят илюзии по отношение на чувствата. Не ги заслепяват повърхностни неща. Еднакво обичат справедливостта. А може би най-важното, и двамата оценяват доброто ястие! (Тя повече готвенето, той − яденето.)

Разкажи ни повече за Клайн Кару, това място изглежда като живо същество.

„Клайн” означава „малък” (на африкаанс), а „Кару” – „място на жажда” (на езика на бушмените). (Малко пò на север е Грут Кару, което пък буквално ще рече „голямо място на жажда”). През повечето време в Клайн Кару е суша, но кипи живот. Когато завали, всички се радват. Живея тук вече почти шест години. Има много места, където съм оставала по-дълго, но тази къща от кирпичени тухли, която обитавам сега, ме кара да се чувствам у дома си, както никоя друга. Кару ми носи покой, усещам го с душата си. Природният резерват, в който сме ние, е на около 320 километра от Кейптаун и на 50 километра от Лейдисмит (където се развива историята на Тани Мария). Клайн Кару е мястото, където се пресичат светът на героинята и моят свят. Макар че тя живее извън Лейдисмит, градът е малък, районът провинциален и е запазил много диви области. Така че, аз и Тани Мария споделяме същите древни дървета, птици, жаби, чакали, ширнали се полета и малки, каменисти хълмове. Ако се изкачиш до върха на някое хълмче, имаш открит хоризонт, докъдето ти стига погледът.

Освен екзотичен терен, книгата ти предоставя и интересен поглед към хората, които не се вписват в обществото в Южна Африка, след Мандела. Разкриваш ли днешната ситуация в страната?

Бях част от движението, което се бори да свали правителството на апартейда. Постигнахме огромна победа и имахме големи надежди. Но расизмът, сексизмът и класовата експлоатация не изчезват за една нощ, невъзможно е. И по мое мнение, настоящото ни правителство не отговаря на прогресивните идеали, за които се бори освободителното движение. Бедността продължава и голяма част от нашите лидери изглеждат по-заинтересовани да трупат пари, отколкото да се грижат за хората. Не навлизам в детайли по тази тема в романа. Въпреки това смятам, че отправям послание за надежда, независимо от проблемите.

Ако трябва да избереш няколко любими от ястията на Тани Мария, кои ще бъдат те?

О, всички рецепти на Тани Мария са великолепни. Любимите зависят от настроението и повода. В края на книгата споделям някои от любимите ми южноафрикански рецепти от Кару. Струва ми се, че сега е времето за „Торта с шоколадов мус за монтьора.“ Както и за „Млечната тарта на Тани Куруман.“ Тази традиционна холандска рецепта идва от пра-прабабата на мой приятел, Мартин Мосмър – Ума Али Висер.

Какво можем да вземем от света на Тани Мария?

Тани Мария учи на много неща, най-вече на честност, любов и кулинария.

Посланията ù са:

„Постъпвай правилно.”

„Не се възгордявай.”

„Поеми риск и преодолей страховете си.”

„В борбата за справедливост можем да излекуваме себе си.”

Но ако се налага да сведа уроците на Тани Мария до едно изречение, то е: „Отвори сърцето си.”

Колко дълго продължи работата ти по книгата?

Макар че някои идеи се въртят в главата ми доста време, три години отне процесът на целенасочено (но не постоянно) писане, преди да изпратя ръкописа. Премина през поне 10 чернови от самото начало до крайния продукт, който четете сега.

Занимаваш се с нещо, наречено „Диво писане”, което си правила по панаири и ресторанти през годините. Казваш на хора от публиката: „Ще пиша по тема, избрана от вас, в продължение на две минути.” Човекът дарява скромна сума за избрана благотворителна кауза и си тръгва с малък свитък, завързан с панделка. Как тези срещи подхранват творческата ти енергия?

Издателският процес означава, че има дълъг промеждутък и редица сложни предизвикателства между времето, когато пиша нещо и онова, което вие после ще прочетете. С дивото писане няма такъв интервал. Всичко се случва на момента. Създава се усещането, че стоиш в поток от творческа енергия. Чудесна възможност е да напиша нещо специфично и лично за даден читател. Нещо, което веднага преминава в собствения му живот. Много е приятно, просто се раздаваш, без критика или препятствия. Така че, в отговор на въпроса ти − даването е онова, което подхранва получаването на творческа енергия.

Сега работиш по продължение, за което търсиш най-добрата рецепта за чийзкейк в света. Как върви?

Не само че вкусът трябва да е идеален, но и текстурата на чийзкейка трябва да е точно определена. Когато го сложиш в устата си, „сам да се яде” (както казва Тани Мария). Подозирам, че ще бъде печен, а не охладен и е възможно да съдържа лимонена кора и сок. Но съм отворена към всякакви идеи:)

Какво предстои за Тани Мария и нейните приятели?

Следващата книга ще е „Тани Мария и злият механик”. В нея има куп шантави герои и изключително вкусни рецепти (един направо неземен шоколадов кейк). Пак мистерия с убийство, но освен това ще разглежда темите за любовта, възстановяването и секса.

Превод Ася Михайлова, „Хеликон-Славейков“

Източник:  www.bookbrowse.