„Двойна прожекция“ на Оуен Кинг е красива книга за съзряването

11.07.2018 Читателски дневник

Оуен Кинг е едно от пишещите деца на Стивън Кинг, достатъчно пораснал, че да създаде с баща си общ роман – „Спящите красавици“ и все пак, опитващ се да излезе от сянката на Краля на ужаса. „Двойна прожекция“, новата книга на Оуен Кинг, която издателство „Плеяда“ пусна в началото на лятото, определено ни изненада. Дали крушата пада по-далеч от дървото? Това се запитахме и поканихме преводача Елена Павлова, а тя на драго сърце хвърли няколко карти в ръцете ни, ценни опорни точки. Чрез тях ще се ориентираме в какъв „филм“ ни е вкарал синът на Стивън Кинг. Вижте го и вие, струва си!

Елена Павлова

Ако говорим за жанра „хорър“, Оуен Кинг се изявява по-далеч от него, за разлика от своя брат – Джо Хил. Той пише съвременна литература – разкази и романи, дълбоко философски, много приятни и топли и „Двойна прожекция“ неслучайно се рекламира с големи букви – „ТОВА НЕ Е ХОРЪР“! Ако си представим прозата на Стивън Кинг, с цялата й красота, но с извадените зъби на страшния жанр, това може да се доближи до гените, наследени от Оуен Кинг, който е успял да напише една много красива книга за съзряването. За превръщането от млад и обнадежден в сериозен и зрял човек, за връзките на растящия юноша с живота и промяната в неговото мислене. Въобще, „Двойна прожекция“ е сериозен роман.

Това е книга за киното и за бащите и децата. В случая бащата на главния герой Сам е известен актьор, макар и във второкласни филми, той се е снимал в най-разнообразни долнопробни продукции, заради което синът доста се притеснява. В началото на „Двойна прожекция“ момчето има амбициите да стане изключителен режисьор и да се занимава със сериозно кино. За съжаление тези амбиции са разбити на пух и прах, тъй като заснетия от него с много усилия и любов филм – „Кои сме ние“, е съсипан впоследствие и вътре са монтирани напълно други кадри, които включват… един горски сатир. За нещастие на младия режисьор филмът става хит, още преди младежът да успее да преодолее травмата с развалената продукция и оттам произтичат всевъзможни хумористични ситуации, в които той отново преосмисля връзката с родителите си, променя мнението за баща си, съзрява достатъчно, че да се раздели с любовницата си и въобще, открива смисъла на живота. Като цяло, „Двойна прожекция“ е невероятно мила и сърдечна книга, с готини философски съждения.
Пуканките на корицата не са съвсем истински, те са гумени и надуваеми, както не е истинска представата на Сам за хората, преди да порасне.
Заглавието „Двойна прожекция“ идва от цитата на бащата на Сам, който твърди, че детството е като подгряващ филм за зрелостта. Тоест, за хората прожекцията е двойна, малко като в автокино – там първият филм се появява, за да подгрее публиката, а когато се стъмни и изгреят звездите, пускат важния и сериозен филм, за който всички са дошли.
В книгата не става дума за тайните на Холивуд, нито как се снима филм чисто технически, тя по-скоро прави паралел между реалността и киното, и внушава как животът може да бъде по-странен от това, което се случва на екрана. Обикновено е така, той може да ни изненада зад ъгъла с някоя тайна засада, докато във филмите всичко е премислено и случайностите не са случайни.
Разговорът с Елена Павлова може да чуете по Радио Хеликон.