Начало / Критика / Терапевтична книга за детството и душата

Терапевтична книга за детството и душата

208423_bЛюбина ЙОРДАНОВА, Лондон

Манюня“ е моето признание в безграничната любов към роднините, близките и града, където съм имала щастието да се родя и да порасна.”

О, толкова е хубаво да си спомня детството, което имах щастието да изживея на най-прекрасното място на Земята − моето родно село Бъзовец! Подушвам цветче липа; отхапвам кайсия или изяждам шепа малини; изпивам чаша прясно издоено мляко; поглеждам към звездното лятно небе; разбърквам врящата лютеница с дървеното бъркало; беля кората на зелените орехи; заслушвам се в песента на щурците или проследявам полета на светулките, спомняйки си как играехме на криеница през лятната ваканция до късна доба; чета книгата „Манюня” на Нарине Абгарян и ето – аз съм отново там, в онзи рай на ярки мигове, които толкова дълбоко са се запечатали в съществото ми, че сега, когато съм далече, ми дават усещането за принадлежност и център.
Та за „Манюня” ми е думата − една от най, ама най-смешните и най-мили книги, които съм чела! Тя е слънчева, жизнерадостна и вълшебна. Тя е вечен спомен, ослепителен миг, пакости, игри, приятели, семейство, задружност, мрънкания, наказания, лишения. Книга, която разказва за приключенията на две момичета – Нарка и Манка, за техните семейства Абгарян (съставено от татко Юра, мама Надя, сестрите  Нарине, Гаяне, Карине и Сона) и Шац (състоящо се от Ба, чичо Миша, Манюня и камионът ГАЗ-69, накратко Вася) и за градчето Берд. И всичко започва с едно напикаване! Не мога да опиша емоциите, които ме изпълниха, докато четях. А и това, някой да ми сподели по толкова забавен и чудно наивен начин своето детство, което ми напомни за моето, си е цяло откровение и истински подарък. Ба е така пълнокръвно представена и упорито подсилваща историите с  Нарка и Манка, че дори и аз вече изпитвам респект към това име. А словосъчетанието „господибожемой” доби ново значение за мен. Няма как да не спомена главата „Манюня и индийското кино”. А бабата с козата на име Маниак е култов момент и не е за хора със слаби сърца. Или когато Ба остригва двете момичета нула номер, или когато Манка се влюбва, или когато Ба започне да прави кайсиево сладко и да трепе мухи. Или когато учениците от музикалната школа тръгват да изнясят концерт… Каринка ми е един от най-забавните образи − ако знаете само как хърка, как си проправя път сред тълпата или как се справя с досадниците – ще се пръснете от смях, когато разберете.

„Здравият и сравнително безопасен сън на децата в семейството ни зависеше от това дали безусловно е изпълнено едно много важно условие – трябваше да успееш за заспиш, преди Каринка да захърка. Пуснеше ли сестра ми електрическия трион, спокойно можехме да забравим за съня. Каринка хъркаше така, че стените направо се тресяха, а големият часовник с кутия на пода – аха – да падне и да се разлети на хиляди парченца. Каринка хъркаше така, че граничарите от двете страни на арменско-турската граница се взимаха на мушка и цяла нощ стояха и чакаха провокация от другата страна. Каринка хъркаше така, че телескопите в обсерваториите на планетите, които се въртяха около най-близката до нас звезда Проксима Центавър, от само себе си се насочваха към Земята в опит да установят откъде идва такъв мощен  космически шум.
Но това не бе всичко. Колкото и чудовищно да хъркаше, сестра ми се будеше и от най-тихия звук. Представете си следната гледка: Каринка спи. По-точно хърка със затворени очи. От мощното ù хъркане избухват вулкани, образуват се нови континенти, луната не издържа на такива изтезания и след като си събира партакешите, отива да си лекува мигрената зад чертата на хоризонта.
А Каринка хърка и окото не ù мига.
И най-неочаквано над Каринка се стрелва микроскопичен комар.
„З-з-з-з” – пищи хилавото комарче и прехвърля в ръцете си малък фенер. Това е първият полет на бойният комар в търсене на храна.
Но мечтите са потъпкани, премиерният полет става и прощален, защото сестра ми прекъсва мощното си хъркане, прави грамадански скок и настига източника на страничен шум, след което го разкъсва на микрочастици и пак си ляга да спи.”

Най-добре е просто да прочетете тази книга! Разкошна е! Действа терапевтично и оказва здравословно влияние върху целия човешки организъм, най-вече душата.

Прочетете още

200693_b

Нещата, които си струват в живота

Вяра Недкова, Хеликон – Пловдив Център Започнах „Трите ябълки“ на Нарине Абгарян с огромен скептицизъм. …