Начало / Критика / Терапевтична книга за детството и душата

Терапевтична книга за детството и душата

208423_bЛюбина ЙОРДАНОВА, Лондон

Манюня“ е моето признание в безграничната любов към роднините, близките и града, където съм имала щастието да се родя и да порасна.”

О, толкова е хубаво да си спомня детството, което имах щастието да изживея на най-прекрасното място на Земята − моето родно село Бъзовец! Подушвам цветче липа; отхапвам кайсия или изяждам шепа малини; изпивам чаша прясно издоено мляко; поглеждам към звездното лятно небе; разбърквам врящата лютеница с дървеното бъркало; беля кората на зелените орехи; заслушвам се в песента на щурците или проследявам полета на светулките, спомняйки си как играехме на криеница през лятната ваканция до късна доба; чета книгата „Манюня” на Нарине Абгарян и ето – аз съм отново там, в онзи рай на ярки мигове, които толкова дълбоко са се запечатали в съществото ми, че сега, когато съм далече, ми дават усещането за принадлежност и център.
Та за „Манюня” ми е думата − една от най, ама най-смешните и най-мили книги, които съм чела! Тя е слънчева, жизнерадостна и вълшебна. Тя е вечен спомен, ослепителен миг, пакости, игри, приятели, семейство, задружност, мрънкания, наказания, лишения. Книга, която разказва за приключенията на две момичета – Нарка и Манка, за техните семейства Абгарян (съставено от татко Юра, мама Надя, сестрите  Нарине, Гаяне, Карине и Сона) и Шац (състоящо се от Ба, чичо Миша, Манюня и камионът ГАЗ-69, накратко Вася) и за градчето Берд. И всичко започва с едно напикаване! Не мога да опиша емоциите, които ме изпълниха, докато четях. А и това, някой да ми сподели по толкова забавен и чудно наивен начин своето детство, което ми напомни за моето, си е цяло откровение и истински подарък. Ба е така пълнокръвно представена и упорито подсилваща историите с  Нарка и Манка, че дори и аз вече изпитвам респект към това име. А словосъчетанието „господибожемой” доби ново значение за мен. Няма как да не спомена главата „Манюня и индийското кино”. А бабата с козата на име Маниак е култов момент и не е за хора със слаби сърца. Или когато Ба остригва двете момичета нула номер, или когато Манка се влюбва, или когато Ба започне да прави кайсиево сладко и да трепе мухи. Или когато учениците от музикалната школа тръгват да изнясят концерт… Каринка ми е един от най-забавните образи − ако знаете само как хърка, как си проправя път сред тълпата или как се справя с досадниците – ще се пръснете от смях, когато разберете.

„Здравият и сравнително безопасен сън на децата в семейството ни зависеше от това дали безусловно е изпълнено едно много важно условие – трябваше да успееш за заспиш, преди Каринка да захърка. Пуснеше ли сестра ми електрическия трион, спокойно можехме да забравим за съня. Каринка хъркаше така, че стените направо се тресяха, а големият часовник с кутия на пода – аха – да падне и да се разлети на хиляди парченца. Каринка хъркаше така, че граничарите от двете страни на арменско-турската граница се взимаха на мушка и цяла нощ стояха и чакаха провокация от другата страна. Каринка хъркаше така, че телескопите в обсерваториите на планетите, които се въртяха около най-близката до нас звезда Проксима Центавър, от само себе си се насочваха към Земята в опит да установят откъде идва такъв мощен  космически шум.
Но това не бе всичко. Колкото и чудовищно да хъркаше, сестра ми се будеше и от най-тихия звук. Представете си следната гледка: Каринка спи. По-точно хърка със затворени очи. От мощното ù хъркане избухват вулкани, образуват се нови континенти, луната не издържа на такива изтезания и след като си събира партакешите, отива да си лекува мигрената зад чертата на хоризонта.
А Каринка хърка и окото не ù мига.
И най-неочаквано над Каринка се стрелва микроскопичен комар.
„З-з-з-з” – пищи хилавото комарче и прехвърля в ръцете си малък фенер. Това е първият полет на бойният комар в търсене на храна.
Но мечтите са потъпкани, премиерният полет става и прощален, защото сестра ми прекъсва мощното си хъркане, прави грамадански скок и настига източника на страничен шум, след което го разкъсва на микрочастици и пак си ляга да спи.”

Най-добре е просто да прочетете тази книга! Разкошна е! Действа терапевтично и оказва здравословно влияние върху целия човешки организъм, най-вече душата.

Прочетете още

200693_b

Нещата, които си струват в живота

Вяра Недкова, Хеликон – Пловдив Център Започнах „Трите ябълки“ на Нарине Абгарян с огромен скептицизъм. …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...