Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева
Авторът на книгата „Барбра Стрейзанд“ Нийл Гейлбър никога не се е срещал с 8 – то чудо на света – Барбра Стрейзанд, но с години е изследвал творчеството й. Гейлбър е натрупал богат материал от статии на експерти от света на киното, театъра и музиката и ги споделя с почитателите на Стрейзанд.
Срейзанд е феномен, жена, която показва на света, че различното привлича, че грозното патенце се превръща в изящен лебед не само в приказките на Андерсен. Има нещо много общо между нея и безспорния невротичен гений в киното Уди Алън – и двамата са евреи от Бруклин, и двамата тръгват от нулата, за да докажат таланта си, всеки е страдал от семейни травми, натрупани в детството. Разликата между Барбра Стейзънд и Уди Алън е огромна, тя е от земята до небето – докато Алън живее и играе винаги един и същи персонаж: самоненавиждащ се дребосък, който мазохистично се отдава на комплексите си, иронизирайки ги, то Барбра Стрейзънд е жената, която утвърди своя еврейски произход като запазена марка на борбата да бъдеш себе си, въпреки силните на деня.
Барбара съкращава в началото на своята певческа кариера едно „а“ от името си, докато се изявява в Манхатънския Грийнуич Вилидж през 1960 – популярен гей бар. Публиката е влюбена в гласа й и в тази палавост, диалогично остроумие и жизненост, която излъчва Стрейзанд.
Едно момиче се озовава с 150 долара в необятния Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство. Нито майка й, нито пастрокът й подкрепят емоционално начинанието. Началото е трудно, постоянната липса на сигурно жилище изгражда дисциплина и подреденост – веселото момиче винаги е в милитари готовност – мобилен дюшек и няколко торби са изтънчената мебелировката за всеки нов дом.
Колкото повече отричат качествата на бъдещата звезда, толкова тя става по-силна, по-уверена. Макар да се омаловажава красотата й, която е специфична, да се вторачват в контура на носа й, който е прекалено еврейски, да критикуват облеклото й – момичето предпочита дрехите „секънд хенд“, Барбара като трениран алпинист се изкачва сигурно и обръща светлината на прожекторите към нея, защото госпожа Стрейзанд владее изкуството, да пее и играе така, сякаш разговаря насаме с всеки зрител.
В пеенето Стрейзанд е постигнала нещо невероятно, което надскача обикновеното интерпретиране, характерно за гилдията на оперните изпълнители – оперните изпълнители работят с т.нар. „глас в главата“ – техника, която им помага да постигат високите до стратосферата ноти. Този тип пеене не им позволява да изразят онази интимност, усещането за обикновена реч, както Стрейзанд успява да го направи. С годините гласът й се променя, става по-плътен, не флиртува с високите тонове и не предизвиква чупене на чинии и подскоци на полиците.
Истината е, че в началото на своята кариера критиците възприемат Стрейзанд като странно „хахо“, шеметно чудо, цапната в устата еврейка, която заради упоритото си присъствие и борба да бъде разпозната като артист е предпочитана от хомосексуалистите, евреите и женското съсловие. Но обстоятелството, което превръща това чудо в звезда се нарича „индивидуалност“. Стрейзанд е истинска, Стрейзанд владее публиката, тя иска да доминира над сетивата й, да ги плени, да ги разтърси и успява! Като всеки силен творец – индивидуалист, тя е егоцентрична, обича да контролира процеса – може би затова започва да се занимава с режисура и продуценство, но тя винаги си остава жената хит и ненадминат пример – тя е един от малкото артисти, печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър).
Моята лична история с киното на Стрейзанд бе през 1991 г., когато успях да открия на видео касета „Принцът на приливите“ – прекрасна мелодраматична екранизация по романа на Пат Конрой. Преживях тотален катарзис!
Дуетът Барбра Стрейзънд и Ник Нолти е класически урок по психологическа достоверност в 
интерпретацията. Тя, като психотерапевтката д-р Лоуенстийн и Нолти като Том, братът с натрупаните травми, живата памет на една самотна поетеса със суисидно поведение – пациент на д-р Лоуенстийн. Филмът въздейства като терапевтичен сеанс – зрели персонажи търсят любовта чрез свличането на преградни брони в общуването. Всеки има своето семейство, своя личен живот, но откриват в мигновенността на споделянето на болките си и в откритостта на докосването истината за себе си. Стрейзанд е режисьор и продуцент на филма, а последният е номиниран за 7 Оскара и е носител на Златен глобус за изпълнението на Ник Нолти, награден от критическити гилдии на Бостън, Лос Анджелис.
Тайният завет на Стрейзанд, разпознат и от Нийл Гейблър може би е, че образите й изградиха мост между света на филмите, където евреите рядко присъстваха и където жените бяха ценени само заради външността им и покорството им, и света, който тепърва ще се появи, където както към евреите, така и към жените ще се отнасят с уважението, сложността и щедростта, които заслужават.
Стрейзанд се превръща в символ на всеотдадеността, на себеутвърждаването. Тя ни демонстрира перфектния урок как да живеем с вкопчилото зъби в нас отхвърляне и как да надделеем над всеки препъникамък. Тя ни научи как да превърнем несигурността си в сила и как маргиналността може да бъде оръжие, чрез което да живеем в хармония със себе си! Защото зад всеки аутсайдер се крие сърцето на добър герой!
