Начало / Критика / Барбра Стрейзанд – природното чудо, което прероди Холивуд

Барбра Стрейзанд – природното чудо, което прероди Холивуд

Елица Матеева

213537_bАвторът на книгата „Барбра Стрейзанд“ Нийл Гейлбър никога не се е срещал с 8 – то чудо на света – Барбра Стрейзанд, но с години е изследвал творчеството й. Гейлбър е натрупал богат материал от статии на експерти от света на киното, театъра и музиката и ги споделя с почитателите на Стрейзанд.

Срейзанд е феномен, жена, която показва на света, че различното привлича, че грозното патенце се превръща в изящен лебед не само в приказките на Андерсен. Има нещо много общо между нея и безспорния невротичен гений в киното Уди Алън – и двамата са евреи от Бруклин, и двамата тръгват от нулата, за да докажат таланта си, всеки е страдал от семейни травми, натрупани в детството. Разликата между Барбра Стейзънд и Уди Алън е огромна, тя е от земята до небето – докато Алън живее и играе винаги един и същи персонаж: самоненавиждащ се дребосък, който мазохистично се отдава на комплексите си, иронизирайки ги, то Барбра Стрейзънд е жената, която утвърди своя еврейски произход като запазена марка на борбата да бъдеш себе си, въпреки силните на деня.

Барбара съкращава в началото на своята певческа кариера едно „а“ от името си, докато се изявява в Манхатънския Грийнуич Вилидж през 1960 – популярен гей бар. Публиката е влюбена в гласа й и в тази палавост, диалогично остроумие и жизненост, която излъчва Стрейзанд.

Barbra_Streisand_singing-_1969

Едно момиче се озовава с 150 долара в необятния Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство. Нито майка й, нито пастрокът й подкрепят емоционално начинанието. Началото е трудно, постоянната липса на сигурно жилище изгражда дисциплина и подреденост – веселото момиче винаги е в милитари готовност – мобилен дюшек и няколко торби са изтънчената мебелировката за всеки нов дом.

Колкото повече отричат качествата на бъдещата звезда, толкова тя става по-силна, по-уверена. Макар да се омаловажава красотата й, която е специфична, да се вторачват в контура на носа й, който е прекалено еврейски, да критикуват облеклото й – момичето предпочита дрехите „секънд хенд“, Барбара като трениран алпинист се изкачва сигурно и обръща светлината на прожекторите към нея, защото госпожа Стрейзанд владее изкуството, да пее и играе така, сякаш разговаря насаме с всеки зрител.

В пеенето Стрейзанд е постигнала нещо невероятно, което надскача обикновеното интерпретиране, характерно за гилдията на оперните изпълнители – оперните изпълнители работят с т.нар. „глас в главата“ – техника, която им помага да постигат високите до стратосферата ноти. Този тип пеене не им позволява да изразят онази интимност, усещането за обикновена реч, както Стрейзанд успява да го направи. С годините гласът й се променя, става по-плътен, не флиртува с високите тонове и не предизвиква чупене на чинии и подскоци на полиците.

Истината е, че в началото на своята кариера критиците възприемат Стрейзанд като странно „хахо“, шеметно чудо, цапната в устата еврейка, която заради упоритото си присъствие и борба да бъде разпозната като артист е предпочитана от хомосексуалистите, евреите и женското съсловие. Но обстоятелството, което превръща това чудо в звезда се нарича „индивидуалност“. Стрейзанд е истинска, Стрейзанд владее публиката, тя иска да доминира над сетивата й, да ги плени, да ги разтърси и успява! Като всеки силен творец – индивидуалист, тя е егоцентрична, обича да контролира процеса – може би затова започва да се занимава с режисура и продуценство, но тя винаги си остава жената хит и ненадминат пример – тя е един от малкото артисти, печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър).

Моята лична история с киното на Стрейзанд бе през 1991 г., когато успях да открия на видео касета „Принцът на приливите“ – прекрасна мелодраматична екранизация по романа на Пат Конрой. Преживях тотален катарзис!

Дуетът Барбра Стрейзънд и Ник Нолти е класически урок по психологическа достоверност в nick-nolte-barbra-streisand-prince-tides-1991-movie-photo-GCинтерпретацията. Тя, като психотерапевтката д-р Лоуенстийн и Нолти като Том, братът с натрупаните травми, живата памет на една самотна поетеса със суисидно поведение – пациент на д-р Лоуенстийн. Филмът въздейства като терапевтичен сеанс – зрели персонажи търсят любовта чрез свличането на преградни брони в общуването. Всеки има своето семейство, своя личен живот, но откриват в мигновенността на споделянето на болките си и в откритостта на докосването истината за себе си. Стрейзанд е режисьор и продуцент на филма, а последният е номиниран за 7 Оскара и е носител на Златен глобус за изпълнението на Ник Нолти, награден от критическити гилдии на Бостън, Лос Анджелис.

Тайният завет на Стрейзанд, разпознат и от Нийл Гейблър може би е, че образите й изградиха мост между света на филмите, където евреите рядко присъстваха и където жените бяха ценени само заради външността им и покорството им, и света, който тепърва ще се появи, където както към евреите, така и към жените ще се отнасят с уважението, сложността и щедростта, които заслужават.

Стрейзанд се превръща в символ на всеотдадеността, на себеутвърждаването. Тя ни демонстрира перфектния урок как да живеем с вкопчилото зъби в нас отхвърляне и как да надделеем над всеки препъникамък. Тя ни научи как да превърнем несигурността си в сила и как маргиналността може да бъде оръжие, чрез което да живеем в хармония със себе си! Защото зад всеки аутсайдер се крие сърцето на добър герой!

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

IMG_1661

Лида Пантелеева: Липсата на нормален културен живот действа убийствено на ума и душата

Лида Пантелеева познаваме като талантлива пианистка, но вече и като автор на детски фентъзи книги. …