Лира Литературно-рекламна Агенция
Падингтън – мечето, на което английският писател Майкъл Бонд вдъхна живот преди повече от половин век, на 24 юни отбелязва 60-ия си рожден ден. Джентълмен по дух и пакостник по нрав, Падингтън отдавна е надскочил детските книжки и присъства в света на възрастните със своята старомодна красота, с навици, запазили отколешния блясък на Британската империя. Например, да си свалиш почтително шапката при среща, да познаваш поименно всичките си съседи, да отстъпиш и си признаеш дори когато извършиш непоправима беля, или да се измъкнеш като пръв миротворец, след току-що спретнатия скандал.
Едва ли семейство Браун биха предположили, че на лондонската гара Падингтън, където намират бездомника от Тъмно Перу с картонен куфар и табелка: „Моля, погрижете се за това мече“, след години ще му бъде издигнат бронзов паметник, днес там ще танцува Кейт Мидълтън с негово живо копие, или че предприемчиви търговци ще продават сандичи с портокалов мармалад с марка „Падингтън“. Но вместо да разсъждаваме за социалната роля на Падингтън в XXI в., нека видим как го приемат децата. Предлагаме ви един искрен поздрав, съчинение, написано от сърце, послучай рождения ден на щурия литературен герой.
Мечето Падингтън – символът на добротата
Кристин Иванов, 12 г., София
„Здравей, сладко меченце Падингтън! Честит рожден ден! Пожелавам ти още много щастливи рожденни дни с прегръщащи те детски ръчички.
С милосърдието и добротата които излъчваш, Падингтън, ти претворяваш и облагородяваш всяка човешка душа. Дори и най-лошият, когато общува с теб, става по-добър.
Казвам се Кристин и съм на 12 г. Аз израснах с твоите невероятни истории, с теб се научих да мечтая, и да прелитаме заедно в един друг свят – приказния. Ти стана моят най-добър приятел и пример за подражание, и ще бъдеш такъв през целия ми съзнателен живот.
Мили Падингтън, толкова много те обичам, че всяка вечер чета и препрочитам твоите истории, а нощем ги сънувам. Те са вечни и оставят следи във времето, затова трябва да присъстват на всеки рафт, във всеки дом по целия свят. Ако ние, хората, вземем частичка от твоята състрадателност и харизматичност, светът ще стане по-хубав. Ти ме научи да правя вкусни сандвичи с портокалов мармалад, научи и мама и татко научи да се усмихват повече. Падингтън, аз винаги ще те нося в сърцето си, дори и когато стана голямо момче! Ще се опитам да предам твоята добрина и на останалите около мен. С много, ама много обич, винаги твой приятел Кристин.“
