Начало / Любопитно / Мечето Падингтън: 13 факта, които не знаете

Мечето Падингтън: 13 факта, които не знаете

PaddingtonStation-PaddingtonBearСлед като беше оповестена тъжната новина за кончината на създателя на мечето Падингтън Майкъл Бонд, ще ви запознаем с 13 изненадващи факта за неговото любимо мече от Перу, събрани от в. „Телеграф“. Оказва се, че има много повече за Падингтън от мармалад и вълнени палтенца …

  1. Никога не бихте могли да откриета адреса на Падингтън

Адресът на Падингтън, „Уиндзор гардън“ 23 в Нотинг Хил, не съществува в действителност. Авторът Майкъл Бонд комбинира адреса на родителите си на „Уинзър драйв“, Рийдинг, със своя собствен в „Арундел гардънс“. Туристите, които посещават истинската „Уиндзор гардънс“ в западен Лондон често откриват с разочарование улица със светски жилища и БЕЗ номер 32.

  1. Вероятно Падингтън никога нямаше да съществува, ако Майкъл Бонд беше напазарувал за Коледа по-рано

Преди неговата литературна версия да се появи на книга, Падингтън е съществувал като истински плюшен мечок. Бонд го видял изоставен на полица в един лондонски магазин и му дожаляло за него в нощта на Коледа през 1956 г. Той го занесъл в къщи като подарък на жена си Бренда. Двойката живеела близо до гара Падингтън по това време, така че Бонд кръстил мечето Падингтън и започнал да съчинява истории за него. Повече за забавление, отколкото с идеята те да бъдат публикувани. „След 10 дни аз открих, че държа книга в ръцете си. Не беше написана специално за деца, но мисля че вложих в нея неща за които съм обичал да чета, когато бях млад”, казва авторът.

  1. Падингтън пристига в Англия само с шапката си

Въпреки че повечето хора свързват представата за мечето с неговата забележителна униформа от шапка, вълнено палто и ботуши, последните две дрешки пристигат в Англия след самото мече. Падингтън получава своето синьо вълнено палто от Браунови, скоро след като те го завеждат у дома от Гара Падингтън. А ботушите си получава за Коледа в книгата от 1964 г. „Падингтън марширува“. Колкото до старата му шапка, тя е принадлежала на чичо му Пастуцо.

  1. Джереми Кларксон е първият притежател на играчка Падингтън

Освен оригинала разбира се. Родителите на Кларксън, Шърли и Еди, са имали малка дизайнерска компания наречена „Гейбриъл дизайн“. През 1972 г., Шърли изработва вкъщи прототип на първото мече Падингтън и го дава на Джереми, тогава на 12, и на сестра му Джоана за Коледа. Тези ранни мечета сега се смятат за колекционерски, тъй като всички са ръчно изработени в малка фабрика, по-късно известна като Мечешката градина, в Донкастър. Най-върлите фенове на Падингтън искат обаче да отидат още по-далеч като купят къщата, в която са изработени за първи път играчките. Къщата и в този момент се продава.

  1. Търсенето на мечета Падингтън е било по-голямо, отколкото производителите на ботушки Уелингтън са можели да поемат

Ранните играчки мечета Падингтън били обути в детски гумени ботуши „Дънлоп“, за да може мечето да стои право. Наложило се обаче, Гейбриъл дизайн да създадат техни собствени ботуши – с щампа на лапи на стъпалата, докато „Дънлоп“ се бори да удържи на търсенето. До 1978 г. Гейбриъл дизайн достига пика на техните поръчки, като само през тази година продават 87 000.

 

  1. Мечето Падингтън е копие на пролетната или очилата мечка

Изненадващо е, че сериозното малко приятелче не е получило очила. Бонд е искал Падингтън да е “пропътувал целия дълъг път от тъмната Африка”, но бил посъветван от агента си да промени родината му, поради липсата на мечки в Африка. Вместо нея той избрал Перу – домът на очилатата мечка. Падингтън доста по-късно разкрива, че перуанското му име е Пастусо. Той се боял да го направи по-рано от опасения, че никой няма да може да го произнесе.

  1. Падингтън винаги е бил почитател на културния обмен

През 1994 г.  плюшена играчка мече Падингтън е била избрана от английските тунелни строители като първото нещо, което да премине тунела под Ла Манша към техните френски колеги, когато двете страни на тунела били съединени.

 

  1. Падингтън споделя гласа си с Баджър и Уотсън

Баджър, от телевизионният сериал от осемдесетте „Шумът на върбите“ (и продължението от 1989, О! Мистър Тоуд!), и по-старата версия на Уотсън във филма на Крис Кълъмбъс от 1985 – „Младият Шерлок Холмс“, са озвучени от Сър Майкъл Хордърн – актьорът, който озвучава Падингтън във всичките 56 епизода на оригиналния телевизионен сериал за мечето.

  1. Отдръпването от мармалада се оказва голяма грешка

Или поне се е оказала през 2007 г, когато мечето обожаващо сандвичи, решава да смени мармалада с „Мармайт“, в желанието си “да опита нещо различно”. Резултатът бил катастрофален, макар и вероятно не за „Мармайт“ – рекламата била гледана почти 90 000 пъти в Ютуб.

  1. Падингтън е бил въвлечен и в по-нещастни събития

През 2006 г. всичката пъстърва в люпилня в Ню Хямпшир била намерена мъртва. Причината била играчка мече Падингтън, която запушила тръба, прекъсвайки потока на кислород към басейните и причинила смъртта на рибите.

  1. И причинил политически скандал

Мик Янг, от кабинета на министрите на правителството на Австралийския премиер Боб Хоукс, бил принуден да подаде оставка през 1986 г. след като отказал да декларира съдържанието на багажа на съпругата си на митницата. Куфарът, за който той се опитал да не плати такса, съдържал парфюм, кукли, дамски чанти и голямо мече Падингтън. Скандалът станал известен като “Аферата мечето Падингтън”.

  1. Гугъл обича Падингтън

Търсачката посвети един от своите Дудъли на мечето на 13 октомври 2008 г. , за да отбележи 50-ия му рожден ден. Падингтън също така беше направен актуален от Бонд в книгата “Падингтън тук и сега”, която излиза от печат няколко месеца по-рано поставяйки го в центъра на емигрантските дебати.

Въпреки че Падингтън никога не бил арестуван, призоваването му да се яви за разпит в полицията предизвика доста шум. Разбира се това имаше щастлив край, но Бонд изпозва книгата като възможност да обясни: позицията на Падигтън, която Браунови не разбират съвсем: какво е да си бежанец, да не си в собствената си страна.

  1. Внимавайте за пиратски мечета Падингтън

През 1975, треската за мечета Падингтън достигна такива размери, че фалшивите Падингтън се превърнаха в проблем. Еди и Шърли Кларксън публикували предупредително писмо, правна кореспондинция и дори реклама в списание “Английска играчка” в опит да се преборят с имитациите. Шърли пише в своята книга – „Мечешки правдоподобно: Моята част в историята на мечето Падингтън“: “Проблемът се разпространи нашироко. От една страна дребнички възрастни дами с артрит, които плетат само по едно мече за църквата, и от друга голям производител на нискокачествени играчки в Блякбук, обличащ ефтини панаирни мечета във вълнени палта и ботуши направени от мушама. Ние не правим разлика.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *