Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева, „Хеликон Варна – Център“
Светът от книгите на Георги Господинов в прозата и поезията му винаги ме е вдъхновявал. Между редовете читателят синтезира нещо, което му е познато и същевременно странно, че го е пропуснал, а ето – Георги Господинов е уловил изтичащото време, успял е да го концентрира в буква, в знак, в образ.
„Всичките наши тела“ е колекция от свръхкратки разкази (понякога един разказ се е сгушил само в едно изречение), лапидариум от драскотините по кожата ни, с които заспиваме, за да ги усетим като следи на времето. Авторът сам определя тази своя нова книга като дебютна по отношение на краткостта.
„Има една сложила се йерархия в днешната литература, според която начело е романът, всичко друго – разкази, поезия, есета съществува по-скоро поради снизхождението на издателите и пазара. Какво остава за съвсем кратките разкази, фрагменти и изречения. От тях не стават бестселъри и блокбастъри, твърде късометражни са. Техните мравешки тела не могат да се сравняват със слона на романа. Но пък на мен тази подривност на малките истории, способността им да се изпълват изпод игото на романа ми харесва. Точно днес ми харесва, във време на тежка епичност…“, пише в края на книгата си Георги Господинов.
Освен с краткост, историите на Господинов се характерезират и с кроткост, защото в тях се е съсредоточило наблюдението на един омиротворен разказвач, който носталгично анализира мимолетността на живеенето ни. Всеки ден от дървото на живота отлита по едно цветно листо, след което остават спомени и нетрайност. В нея дори щастието може да се загуби и да не го разпознаем като битие.
И докато седим на ъгъла на някое кафене, с разсеян поглед вкопчил се в причудливата форма на пухкав облак, жената отсреща ни се усмихва. Коя е тя? Бивша или бъдеща любов? След като получим сметката, осъзнаваме, че понякога усмивките от нещо познато са просто усмивките на сервитьорката от ляво. Тази история е делнична, извираща от естеството на нещата, които не ни правят впечатление, но всеки ден нашето тяло диша в случка, в ситуация и се променя. Всичките наши тела са едно тяло с разширение или пък редукция, но тяло, което всеки ден в открива себе си в статиката на познатото и в динамиката на неизвестното. И ако успееш да разгадаеш моментът на промяната му, на клонирането му в множества, тялото ще ти се отблагодари с образи, със следи, с най-важното за света.
Тялото ни се случва, докато времето има значение за нас. А писателят архивира в истории живота на тялото. Всяка нова история е ново тяло. „Добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута.“ – казва Георги Господинов.
