Начало / Интервюта / Николай Волев: Смятам, че жените са по-добрата част от човечеството

Николай Волев: Смятам, че жените са по-добрата част от човечеството

volev6-1Известният български режисьор Николай Волев, обичан от българската публика заради искрените си  игрални и документални филми, се срещна със своите почитатели във Варна. Поводът бе представянето на автобиографичната му книга „Девствената проститутка“ в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Като модератор на срещата имах възможност да разговарям с режисьора за книгата и филмовото му творчество. След  увлекателните истории, сладкодумният автор раздаде автографи и общува с варненци от една ръка разстояние. Получи се неповторима атмосфера, излъчваща топлина и взаимна любов.

Как Ви хрумна да бъдете едновременно задаващ въпроси и отговарящ на тези въпроси във вашата автобиографична книга „Девствената проститутка“? Как избрахте тази формула за структура на вашата книга?

По повод на книгата си спомням, че с жена ми бяхме на Пирин и аз нещо съм изглеждал умислен. Възкликнал съм с думите, че зная как ще направя тази книга: сам ще си задавам въпросите и сам ще си отговарям. Нямам представа как се роди тази идея, но пък читатели, на които им вярвам и първи прочетоха това, което бях написал, ме попитаха: „Ти откъде си чопнал идеята?“. Отговорих им, че не съм я „чопнал“, но че е твърде възможно да съм я прочел в някоя друга книга. Установи се обаче, че съм първият в света кинаджия, който си е написал автобиографията под формата на автоинтервю, разположено на 400 страници. Това съвсем не означава, че книгата е добра, но като ход е добре, защото няма друг на света, който да познава до интимност гънките на моето сърце, освен мен самия. Няма кой друг така добре да разпита мен така, както аз бих го направил. По природа съм страшно открит човек и се реших на този ход с всичките евентуални упреци и последствия. Аз съм изключително откровен със себе си, защото знам, че не съм способен да спестя нищо, не мога да спестя дори лошите страни на характера си.

Книгата е за един  човешки живот, но от него изскача историята на едно общество. В книгата има елементи на политически трилър, има мелодрама, драма, комедийни сюжети, еротика. От вашата книга може да се направят няколко филми.  Струва ми се, че в последния Ви филм „Извън пътя“ сте дарили доста от чертите си на героя на Деян Донков. Доколко  вашите филмови персонажи носят от същността, от личността на Николай Волев?

Героите на всеки мой филм – това съм аз. Всеки един филм е преминал през мен, през съзнанието ми, през характера ми. Ако трябва да бъда откровен до точност кой герой от филмите съм аз, то аз съм Пурко от „Господин за един ден“, който е най-добър в това да купи нещо най-скъпо и да го продаде най-евтино. В „Извън пътя“ също имам общи черти с героя.

Упражнявали сте различни професии и дейности, преди да се занимавате с кино и все пак имате шанса да учите в Лондон и преподавател да Ви бъде режисьорът Майк Лий. С какво това образование се различава от българското кинообразование?    

Това че познавам Майк Лий и че той е бил мой преподавател не е определящото. Възприемам го като случайно обстоятелство, което, разбира се, ме е обогатило, но аз надълго и широко разсъждавам в книгата си, че образованието  в изкуството е пагубно. В изкуството образованието може само да развали таланта, а не да го подкрепи. Мнозина си мислят, че като попаднат в по-добро учебно заведение по изкуства, ще станат по-добри. Не е вярно, за писател, за творец не се учи. Лондонското училище с това бе ценно, че за разлика от другите училища ни казаха: „Не можем да поемем ангажимента да ви направим режисьори, защото вие или сте, или не сте такива по рождение. Тук можем да ви научим на техники.“ За мен това е правилното в изкуството −  да се научиш на техниката. Образованието в сферата на изкуството е най-маловажното нещо, според  мен, най-важното е какъв си се родил. Ако си се родил да пееш фалшиво, както е случаят с мен, каквото и да правя, ще си остана фалшив, няма как да стана оперен певец − това е невъзможно. Когато почнем да си въобразяваме, че имаме данни и започнем да ги изнасилваме с образование и воля и амбиция, става страшно. Няма нещо по-страшно от бездарен човек с амбиция.

211707_bВ „Девствената проститутка“ сте описали  отношенията  си с актьорите Тодор Колев, Велко Кънев, Васил Михайлов в киното. Какъв е бил подходът Ви към тях в процеса на работа?

Подробно съм описал работата си с тези актьори в книгата си, но тук е мястото да споделя, че тези актьори са били избирани специално за ролите. Някои от тях са ми се сърдили,че не съм ги взимал за следващ мой филм. Тодор Колев много ми се разсърди, че не го взех за главната роля във филма „Да обичаш на инат“, но аз прецених, че той не става за нея. За „Извън пътя“ бях избрал друг актьор, но преди снимките го смених с Деян Донков – прецених, че той е по-добър. Работата ми с актьорите е била подчинена на изискванията на сценария. Сценарият е водещият елемент. Дори и най-талантливият актьор е безсилен пред лошия сценарий.  След  сценария се нареждат режисьорът и актьорът.  От лош сценарий добър филм не може да се получи. От Холивуд имаме примери за филми, натъпкани с дузина гениални актьори, а филмът е тотална боза заради сценария.

Вие се утвърдихте като един от най-добрите творци  преди 1989 г., които предричат реалността. Ето например в „Двойникът“ се подсказа, че приспособенецът сякаш побеждава. Струваха ли си усилията да покажете социалната вцепененост в „Маргарит и Маргарита“, след като настоящето е някаква проекция на този филм? Струваше ли си тази енергия, за да стигнем днес до финала на „Двойникът“?

Не зная какво ще е бъдещето, но всичко, което съм направил, си е струвало, защото то е плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, то е от духа ми. Ако това нещо вълнува хората и ги подтиква към размисъл − аз съм щастлив.

Как прие Васил Михайлов вашата покана да изиграе Неризанов в „Маргарит и Маргарита“?

Отначало много се изненада, защото по това време Васил Михайлов бе известен като национален герой от киното − кумир на публиката. За мен това предизвикателство бе изключително, защото аз обичам да шамаросвам публиката.  Хората го гледаха с отворени очи, зяпнали. Васил Михайлов бе много добър в ролята и той доказа своя широк диапазон. От актьорите, с които съм работил, най-широк диапазон има актьорът Велко Кънев. Васил Михайлов съзнаваше какво го чака и той прояви истинска смелост, като се реши да изиграе ролята.

Вашата любов към жените е трогателна, издигате жените до небето като музи, за което Ви благодаря.

Смятам, че жените са по-добрата част от човечеството, те са по-отговорни от мъжете. С искрено уважение съм се отнасял към тях като към по-висши същества от мен.

Интервюто взе Елица Матеева, Хеликон Варна – Център

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *