Начало / Интервюта / Гийом Мюсо: „Писането е бягство от реалността само чрез една химикалка“

Гийом Мюсо: „Писането е бягство от реалността само чрез една химикалка“

MussoТой е човекът, който продава сладолед, завършва икономика и преподава икономически науки, а след тежка катастрофа, добавя към интересите си и афинитет към катарзисните преживявания. Недоказаното и свръхестественото в литературните му герои го превръщат в един от най-четените и превеждани френски автори през последното десетилетие. Любимецът на европейската литературна критика достигна до българските си почитатели и тази година с последния си роман „Момичето от Бруклин“ (изд. „Изток-Запад“). Ето какво споделя Гийом Мюсо във френския сайт http://carobookine.com/interview-exceptionnelle-de-guillaume-musso/ за подхода и начина си на писане:

Г-н Мюсо, Вие сте майстор на трилъра, но в романите ви често се намесва свръхестественото. Как се породи нуждата да пишете полицейски трилъри? Винаги ли сте имали афинитет към съспенса?

Съспенсът, вълнението, разсъждението са в основата на разказите ми. Винаги изпитвам удоволствие да бъда разказвач, който предлага на читателите си специфично преживяване, което ги оставя без дъх.

Всъщност, работя по романите си в два ракурса: най-напред, удоволствието да разкажа една история, а след това възможността да ползвам тази история, за да коментирам различни човешки теми. Например, в „Момичето от Бруклин“ темите са родителството, ролята на жените, пазените тайни в семейството, загубата, психологическия анализ…

За да е добър един писател, трябва ли да е добър наблюдател или да е само мечтател?

Без съмнение по малко и от двете…

Казвате за себе си, че ви вдъхновяват реални факти. Има ли тема табу, за която не бихте могли да пишете?

Понякога се вдъхновявам от реални неща, но това не е задължително. Смятам, че писането трябва да е напълно свободна територия, без правила, които по презумция да са забрана. Често правя паралел между писането и любовната история: една добра любовна история се случва когато срещнеш подходящия човек в подходящия момент; успешният роман е добра история, с която се срещате в момента, в който сте в настроение да я приближите към себе си и да я направите своя.

Кой е решаващият момент във Вашия път на писател?

На 15 години, учителят ми по френски организира конкурс за разказ. Писането на тази история, повлияно от прочетените романи на Стивън Кинг и от романтичния свят на „Големият Молн“ (Ален Фурние), откри пред мен удоволствието да създавам други вселени и персонажи, да избягам от реалността. И всичко това само с една химикалка!

Във всеки от романите Ви героите притежават мистериозна страна. Това не е ли отражение на реалността? Нямаме ли всички ние тъмна страна и скрити тайни?

Героите са с човешки облик, разбира се. Но за да бъде интересен един персонаж, ми трябва време да го изградя, да му създам минало, детство, корени, линии на характера и пробойни в поведението му.

Fille_BrВ последния Ви роман, „Момичето от Бруклин“, историята се развива по рационален начин. Героят ви, Рафаел, казва: „Добрият откъс трябва да има начало, среда и край“. Това ли е едно от правилата ви на писане? Винаги ли знаете финала, преди да започнете да пишете?

В основата на „Момичето от Бруклин“ стои принципът на претърсване на чекмеджета, тоест разчита се на връзката между интригата и нуждата. Трябва да се поработи със суровия материал, да се изгради солидна конструкция. Веднъж завършил този етап, се отдавам просто на писане. Често, по време на редактиране, изникват нови ситуации, които героите сами създават, защото те вече съществуват извън мен. Това е изненадващо и непредвидимо. Но се почувствам удобно в тази непредвидимост, разбирам го като възможност, като знак за автентичност и оригиналност.

Представяли ли сте си някога да напишете поредица? Би ли могло да има продължение на „Момичето от Бруклин“?

Да кажем, че не съм разказал докрай историите на няколко героя: Алис Шефер („Сентръл парк“), Мадлин Грийн („Повикът на ангела“), Рафаел Бартелеми и сина му Тео („Момичето от Бруклин“). Следва продължение в близките години…

Кой е девизът Ви?

„Да общуваш с посредствеността е като да хванеш заразна болест“.

Четете ли художествена литература?

Разбира се! Нося със себе си поне по една книга,където и да отида. Чета всичко: романи, документална литература, книги за изкуство…

Какво четете в момента?

Автобиографията на Моби – “Porcelain’’.

Коя е последната ви любима книга?

Диптихът „Lontano et Congo Requiem“, на Жан-Кристоф Гранже. През 90-те години, Гранже проправи път за много млади френски автори. С годините, въпреки разрастващите се скандали около книгите му, стилът му остава непроменлив. За мен той е пример за взискателност и устойчивост.

 

Материала преведе Ралица Маркова, Хеликон Витоша

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *