Лира Литературно-рекламна Агенция
Кристина ЦОНЕВА
Феминизмът включва политически, социални и други движения, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в обществото. Повечето феминист(к)и са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените. Феминизмът се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономическите права.
Има доста и различни течения на феминизма, но основата му, благодарение на която светът днес е това, което е, се дели на две основни вълни. А втората започва след публикуването на небезизвестното есе на френската екзистенциалистка Симон дьо Бовоар – „Вторият пол“. Една невероятна книга, не само защото благодарение на нея се променя целият свят, а също защото и днес може да промени из основи виждането на читателите си за света и социалните роли или поне да даде много храна за размисъл.
И ако преди 70 години дьо Бовоар е виждала как мъжете „изпъкват” за сметка на жените, как заради несигурност се поставят в ролите на субекти в обществото, а жените – на техни обекти, на другия, който е там и ги подкрепя, вместо на свой ред да бъде социален субект, то днес социалните роли са толкова омешани, че всички сме субекти и обекти едни на други.
Ако приемем, че Симон дьо Бовоар е имала в главата си утопичната представа за общество, в което, противно на природния нагон, нито единият пол не доминира над другия, че хората можем да се определяме спрямо личните си качества и възможности, че идеята на „Вторият пол” не е била той да стане първи, а напротив, да има два равни взаимосвързани, допълващи се и абсолютно не можещи един без друг пола, то ми се струва, че сме стигнали до времето, в което това разбиране е изкривено до постоянна надпревара между тях, подобна на графиките на либерали и консерватори в САЩ.
В тази връзка сме превърнали съвременното общество в една антиутопия, в която в стремежа ни жените да не бъдат потискани от мъжете, те започват на свой ред да потискат тях. А тези от мъжете, които издържат на това подтискане, отвръщат на удара с двойна сила. Останалите се прекатегоризират в други, модерни социални рамки.
Отдавна вече сме се преборили с един от проблемите, които разглежда дьо Бовоар – че доста жени сами се отказват от правата си на отделен социален субект просто защото за тях е много по-спокойно и изгодно да имат силна мъжка фигура, която да подсигурява нуждите им, отколкото да работят на нископлатени длъжности. Днес такива случаи са прецедент и масово на тях не се гледа с „много добро око”. Жените, които днес се раждат на този свят, вече не трябва да се борят срещу това, те четат само, че някога е било така и някои сами избират този начин на преживяване, както преди стотина години някои сами са избирали да не преживяват така.
„Вторият пол” е разтърсваща книга, защото носи идеите на философията, която запалва цяло едно течение – втората вълна на феминизма. Благодарение на това течение, светът е такъв, какъвто го познаваме. Това обаче идва със своите съвременни парадокси – точно към това ли се стремеше в зародиша си феминизмът или отново изкривихме чистата идея и като при Войников станахме „Криворазбраната цивилизация”?
