Начало / Критика / „Жълтият тапет“ – лудост или свобода

„Жълтият тапет“ – лудост или свобода

Христоматийна творба от 19 в. описва какво се случва зад стените на дома в едно патриархално общество

241627_b

Новелата на Шарлот Пъркинс Гилман „Жълтият тапет“ излиза за пръв път през 1892 г. и се смята за едно от вдъхновенията на майстори на хоръра като Лъвкрафт и Стивън Кинг, и на писателки феминистки от ранга на Алис Уокър и Силвия Плат. През 2021 г. по книгата е направен филм. От философска гледна точка тя е най-близо до творчеството на Кафка.

„Жълтият тапет“ се състои само от 6000 думи, които дълбаят в мозъка като свредел. Историята пише тайно в своя дневник Джейн, травмирана жена, чийто мъж Джон изглежда грижовен човек и лекар, всъщност е инертно същество с тих садизъм. Той използва съмнителни методи на лечение, като оставя жена си в следродилна психоза да живее цяло лято в стая с… жълти тапети.

Прототип на героинята е самата авторка, изпаднала в депресия след раждане. Тогава тя също се обръща към психиатър, който подобно съпруга от новелата препоръчва пълна почивка в домашна обстановка с ограничение на умствения труд до два часа на ден. През останалото време няма право да докосва писалка, молив или четка. Шарлот Гилман успява да издържи три месеца и накрая, пренебрегвайки диагнозата, излива всичко в „Жълтият тапет“. Тя дори праща копие от текста на своя лекар, но отговор не получава. Идеята на творбата не е да подлуди читателите, а да изкаже своя протест срещу медицината като злоупотреба с женската психика от онази епоха. Тогава съпрузите и лекарите представят дамите за умствено изостанали и крехки, докато постепенно не се надигне вълна от защитници, която смята, че тази слабост просто устройва доминиращите мъже. Писането, за разлика от днес, не се е насърчавало, защото почнат ли да дълбаят в своята идентичност, жените ще спрат да се подчиняват. Неслучайно години след публикуването на новелата тя продължава да е обект на обсъждане в професионалните среди.

Разказът на Джейн, която съдира жълтите тапети, защото ги ненавижда, е меко казано разтърсващ. Той е написан толкова натуралистично, че от първия миг на „спокойната“ ù почивка в едно красиво имение, човек преживява всяко нейно дихание, мисъл и стъпка. После му се иска бързо да излезе навън. Въобще цялата атмосфера – заковани прозорци, скъсани тапети и надраскан под, сенките на мебелите, удължени на лунна светлина, внушава нещо странно и зловещо, още повече че героинята взема това за детска стая. В един момент тя дори захапва дървената рамка на леглото. На финала (снимката по-долу е от едноименния филм) я виждаме надвесена над съпруга, който лежи в безсъзнание на пода, и това символично издигане над тялото му се тълкува като триумф на здравия разум.

the-yellow-wallpaper-movie

Текст: Людмила Еленкова

Прочетете още

Margaret

Маргарет Атууд – жената на каузите

84 години навърши една от съвременните англоезични писателки Маргарет Елинор Атууд е родена на 18 ноември …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...