Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
През лятото, когато съм много работлив, всяка седмица водя на екскурзии туристи от Словакия и Чехия. Лицензиран екскурзовод съм, преминах преди години и такова обучение, но най-доброто училище е практиката. Хвърлят те в дълбокото и плувай. Туристите са друг вид хора. Когато човек е на непознато място като турист, той се държи много по-различно, отколкото в трудовото си ежедневие. Но за това – друг път. Само исках да кажа, че съм и екскурзовод, освен другото. Имам няколко професии и многогодишен опит във всяка от тях. Налага ми се. Не знам вие как се справяте, сигурно сте си избрали по-доходни професии. Или сте емигрирали…
Та, водя си значи аз групата словаци, както пастир води своето стадо. Хайде наляво, хайде надясно, продължаваме. Забележете тази особеност тук, обърнете внимание на онази постройка там. Най-различни неща ме впечатляват и предавам впечатлението си и на стадото. Пардон, на групата. Те блеят. Както казват в странджанско – блеят баирите. Когато гледам страната си през техния поглед, виждам по-различни работи. Созопол ни е любимо място, почваме от пристанището. Ето тази малка църква тук е построена от рибарите и е на името на свети Николай Чудотворец. Отбелязваме празника на 6 декември. Ядем риба. Нашият Николай е всъщност вашият Микулаш, но при нас той не носи подаръци в чорапчета. И изобщо, всички наши празници са свързани с трапезата. Питат ме кой е нашият национален спорт, щото техният бил хокей на лед. Нашият е да трепем Гошо преди Коледа и после да му слагаме туракален дрен за източване на кръвта и накрая, разбира се, преминаваме към лапароцентезата.
Свети Николай бил архиепископ в град Мир, на първия вселенски събор, свикан от император Константин Велики в град Никея, даже зашил една плесница на Арий, щото онзи се опитвал да въведе разни еретични идеи. Но това не им го разказвам на туристите, понеже е твърде задълбочаващо, а ние нямаме много време. А и сега да им говоря за ереси малко не върви, щото ще трябва да им кажа и на тях, че са си еретици, понеже са от католическата конфесия. Стадото не бива да бъде вкарвано в смут. А и ще вземат да помислят, че ние тук сме някакви християни православни. Като ме питат какви сме, казвам им – православни се водим по документи. В конституцията е записано. И премълчавам, че тук си се шири такова езичество, каквото и по времето на император Константин. Продължаваме към началото на Стария град и там спираме пред църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Да, вие също имате такъв празник, щото тези двама византийски братя са извоювали и за вас правото да слушате литургиите на собствен разбираем език. Ние тук го отбелязваме целокупно на 24 май. Какво ядем на 24 май? Нищо не ядем. Гладни ходим. Едно време при комунистите ядяхме кебапчета, но сега са много скъпи. Църквата обаче отбелязва паметта на равноапостолните братя на 11 май. Тая разлика се е появила, щото през 60-те години по времето на ония същите евтини комунисти решили някъде си да реформират календара. И днес Коледа сме с вас, католягите, а Великден ни е като останалия православен свят. Малко са се объркали нещата.
Ала-бала, стадото ме гледа в устата и попива всяка дума. Леко и деликатно отразявам разликите между католически и православен храм. Минаваме си по традиционната траектория, за да стигнем до храма на „Св. Георги Победоносец“. И той като свети Николай също бил историческа личност, но ето тук е изобразен над входа как убива дракона. Драконът всъщност е драконче, но те изкушенията са най-различни по размер. И народът ни има една показателна поговорка: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден“. Ето в това е цялата ни философия, дами и господа. Във фолклора се пее за някаква булка, дето се люлеела на люлка и слънцето я откраднало и така нататък. Но пак ви казвам, трапезата е центърът на нашия празник. Важното е да се натъпчем с агнешко по Гергьовден, със свинско по Коледа, после да се натръшкаме по креватите и да мръхтим безпаметно, докато от ъгълчето на устата ни се стича и попива във възглавницата вадичка слюнка. Е, не, не им разказвам това, спокойно. На стадото му предлагам само толкова информация, колкото може да понесе. Казвам му, че ние имаме много празници и че си ги обичаме всичките. Вземи на българина празниците с трапезите и от него няма да остане нищо.
