Лира Литературно-рекламна Агенция
От известно време (неизвестно колко известно), според родната статистика, името Георги е най-разпространеното мъжко име в България, задминаващо дори Иван. Нищо, да са живи и здрави! Понеже няма как сред толкова Георгевци да не се намира и един известен български поет, с тези няколко негови стихотворения ги поздравяваме всичките, включително и него, и им желаем да бъдат много здрави и победоносни както в празника, така и в делника си!
АСПИРИНОВ СНЯГ
Единствена аптека сред градчето.
Момински профил.
А косата − бяла…
Това ли е момичето, което
за първи път целунах
на раздяла?
Защо не се обадих − сам не зная.
А тя потъна в шала си.
Отмина…
След туй мълчах в хотелската си стая.
И тъжен бе цветът
на аспирина.
Белееха дърветата отсрещни.
И дансингът. И лятната къпалня.
И тъжен
аспиринов сняг валеше
над моята любов провинциална.
Но върнах се във спомен ненадеен.
Видях се млад
на избледняла снимка…
Добре, все пак, че чувството живее
по-дълго
от една настинка.
РОБИНЗОН
За човека на острова,
за човека на пустия остров,
за щастливеца бледен,
оцелял във кипящия мрак,
като жива отломка
на скалата спасителна проснат −
за човека самотен
да си спомним, човечество, пак.
Само той между всички
е преборил вълната девета.
И напразно ще дири
под небето познат силует.
И с мечтата за огън
ще затърка две сухи дървета.
И ще стане приятел
с някой рошав и млад людоед.
Житен клас ще отгледа.
Лодка сам ще дълбай непохватно.
Допотопната пушка
ще размахва сред дивия рай.
А когато бял кораб
след години го вземе обратно,
ще се лъжем безкрайно,
че това е щастливият край.
ЛОША ЧЕРТА
Лоша черта от рождение.
Как да се боря със нея? −
Нямам за нищо търпение.
Искам в аванс да живея.
Пътя си губя от бързане.
Ябълки късам зелени.
Моите бъдещи възрасти
тичат след мен уморени.
Харча за утре. И книгите
бързо чета от средата.
Даже щастливите мигове
идват със минала дата.
В някаква синя виелица
чезнат и хора, и вещи…
Моят живот е поредица
от недочакани срещи.
Лоша черта. Това си е.
Ала тъй какво живея,
няма да срещна смъртта си.
Ще се размина
и с нея.
ЖИВА СЛУЧАЙНОСТ
Видях едно дърво
на каменния връх.
Подпира синевата,
останало без дъх.
От жажда почерняло,
разпънато от вятър,
на лакти се надига
и пада на скалата…
Със камъка напукан
се бори мълчаливо −
живее, но случайно
и този ден е живо,
безумно зеленее…
Едно дърво, което
разбира колко струва
близостта с небето.
МИГ КАТО ВЕЧНОСТ
Още преди да те срещна в живота си −
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия −
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! −
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми −
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
