Начало / Колонката на... / Сълза и смях

Сълза и смях

xxxxIMG_20171107_144600-300x225-1-300x225-1-1.jpgMic_.TDAAQZxrTX-300x225-1-1.jpgMic_.v0ZY8D2Kol-300x225-1-300x225-1-300x225.jpgMic_.XIMxRG49DI-300x225-300x225.jpg,Mic_.qzpgM29fKx.jpg.pagespeed.ce.qzpgM29fKxНиколай ФЕНЕРСКИ

Кое е по-трудно − да разсмееш читателя или да го разплачеш? Имам един приятел, дето разправя, че не чете художествена литература, а само исторически писания като тия на Стефан Цанев, щото художествените му били много „кахърни“… Или просто той не умее да се потапя във фикцията, подозирам. И дори да му предложа нещо от Илф и Петров или П. Г. Удхаус, най-много да ги окачестви като „някакви измишльотини“. Свят широк, читатели всякакви. И нарочно избрах тия писатели, смехът им е доказан и лек… За разлика от случая с „Параграф 22“ и „Швейк“, където пак е смешно, но се разказва за войната, която по подразбиране не е много смешна. Ето това е голямото изкуство, мисля си – да се смееш и едновременно с това да плачеш. Някои като Емир Кустурица владеят похвата.

„Ъндърграунд“ е изграден по всички правила на трагикомедията още от Аристотел насам – в началото да започне ударно със смях, а когато вече зрителят е настроен на тази вълна, емоционалният му регистър е повишен и чувствителността му е изострена, е много лесно да се премине от смях със сълзи до тежък плач, просто трябва да се опъне съседната струна. Смехът и плачът са разположени на едно и също място в мозъчната кора. (Пак смесих филми с литература, но принципите са същите.)

Понякога на писателя не му остава друг подход, освен да се присмее на всичко. На читателя също. Ама я се смейте на „Престъпление и наказание“ или на „Война и мир“ − най-много да ви сметнат за луди, ако ви забележат. И тогава самите вие ще сте смешна гледка. Мисля, че съм гледал нещо подобно на „Скрита камера“… Но двамата големи руски писатели просто не са искали да се шегуват и са подходили сериозно. Също като повечето писатели, през Джон Стайнбек до Казуо Ишигуро. Въпросът е да пишеш така, както го чувстваш, а не така, както се очаква от теб или така, както си си намислил на всяка цена да пишеш. Щото се получават изкривявания. И това е големият проблем на хумора. Ако не ти идва отвътре, винаги си личи. На Чудомир му е идел отвътре. На Михаил Вешим не. Писането в „Стършел“ години и десетилетия наред може би оставя отпечатък, но в крайна сметка от написаното прозира повече горчивина, отколкото смях. Горчивина, недостатъчна за сълзи. И само тровеща чистия смях. Да, разбирам много бързо каква е целта на „Английският съсед“ и подобните книги – Алековата традиция да се надсмеем над себе си и прочие. Обаче е направено самоцелно, прозрачно, скалъпено, натамънено като за един тип читатели…

Ето това е отговорът – да се пише смешно е по-трудно, отколкото да се пише тъжно. Смехът е материя деликатна, не подлежи на груби интервенции, фалшът в една лъжичка само отравя цялата медена каца. На Том Робинс и Дъглас Адамс им се е удавало да пишат смешно с лекота, има честност у тях. Влизали са в роля, играели са си с думите и усещанията, докато пишат. И резултатите са достигнали до милиони читатели. Има вълшебство в този процес. Рецепти и инструкции са трудно приложими. Някога, още преди да разбирам напълно смисъла на всички думи, почнах с един сборник в семейната библиотека, „Хумористични разкази“, издание от 1970 г., там бяха писатели от всякакъв калибър, смях заради самия смях по чарличаплиновски, присмех и сатира, весели истории… Но всички те бяха на ниво, бяха качествени. След тях ми е някак трудно да се засмея на творчеството на Иво Сиромахов и Алек Попов, но пак казвам, свят широк, смешки всякакви. Днес има дори лайфстайл смешки в стил „Пощенска кутия за приказки“. Георги Блажев има потенциал да издигне хумора си и над захарнопамученото ниво, но това вече е въпрос на желание и характер. Все пак бизнесът си е бизнес. Ама бизнесът никога не е бил смешен. И Камен Донев може да ви го потвърди. Изобщо, с хумора нещата са твърде разностранни, многолики… И честни.

 

Прочетете още

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJX

Изоставаме

Николай ФЕНЕРСКИ Когато говорим за Деня на будителите, отново става въпрос за все същата стара …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...