Лира Литературно-рекламна Агенция
Светът е пълен с хора и места. Трудно е да се каже кои са повече. В нашия малък – на фона на тяхното неизброимо множество – индивидуален живот, съдбата или случайността ни срещат с някои от тях и те се превръщат в част от личната ни история. Стават скъп спомен или фокус на нашите чувства и познания. Превръщат се в наши приятели.
И все пак, сред толкова много кътчета на планетата, всяко от които би могло да грабне сърцето ни, как да открием нашето, онова, което Господ е създал сякаш само за нас? „Истории за места и хора от близо и далеч“ (изд. „Хеликон“) е стъпка в правилната посока. Кратките истории, които Инна Учкунова ни разказва, ни разкриват света в дълбочина, с неговите не само географски, но и човешки измерения. Авторката създава от легенди и исторически събития малки притчи, които да скътаме в личния си емоционален атлас на Земята. И от неговите вълнуващи страници и занапред да се учим на мъдрост и любов.
Потопим ли се в тази книга (а това със сигурност ще се случи, щом я зачетем), ще открием градове, местности, сгради и личности, с които ни свързва много повече от обичайното туристическо любопитство. И затворени в уюта на дома си, мислено да се пренесем на други континенти в други времена, или пък да решим да ги посетим днес.
„Градчето Кхоу Вай във Виетнам е разположено в планински регион на границата с Китай, а главната му забележителност може да бъде видяна всяка година около 15 март (или съгласно виетнамския лунен календар – на 26-ия и 27-ия ден от третия лунен месец). Тогава малкото градче Кхоу Вай се изпълва с глъчка, с хора с цветни носии и се превръща в символ на любовта. Ежегодният фестивал, известен като „пазарът на любовта”, води началото си от древността.
Според легендата момиче от племето Ха Джиянг се влюбило в момче от племето Чао Банг. Когато близки на момичето разбрали, те отказали да я дадат за жена на член на чуждо племе и това станало причина за кървава разпра между двата рода. В името на мира влюбените решили да се разделят, но си обещали, че всяка година ще се срещат на определен ден в Кхоу Вай. Затова до ден днешен традицията продължава и в това виетнамско градче се стичат мъже и жени, за да се срещнат с предишните си любими, а за онези, които са свободни, е възможност да се влюбят отново.“
Наистина, животът е твърде кратък, за да разлюбваме завинаги тези, на които някога сме отдавали сърцето си. Няма да ни натежи много, ако понякога им показваме, че и днес те значат нещо за нас.
