Начало / Колонката на... / Оскари ’18 – политика или литература

Оскари ’18 – политика или литература

xxxxIMG_20171107_144600-300x225-1-300x225-1-1-2.jpgMic_.TDAAQZxrTX-300x225-1-1-2.jpgMic_.v0ZY8D2Kol-300x225-1-300x225-1-300x225-2.jpg,Mic_.XIMxRG49DI-300x225-2-300x225.jpg.pagespeed.ic.qzpgM29fKxНиколай ФЕНЕРСКИ

Американската филмова академия отдавна се е превърнала във флагман и ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) на прогресивното човечество и на цялата планета. Те са отпред, водят парада към ада, солидните чичковци милиардери се занимават не просто с филмов бизнес, а с висша идеологическа пропаганда и диверсия. Може би са се вслушали с твърдението на Ленин, че от всички изкуства най-важно е киното. То въздейства най-силно върху психиката. И поради това не може да бъде използвано само и единствено за развлечение. Редно е и необходимо чрез него тълпите да бъдат възпитавани, настройвани и моделирани. Да бъдат оформяни в ново човечество, което ще е напълно покорно на господарите си. Но това не са го измислили в Холивуд. Още в Древна Гърция народът е бил свикван по амфитеатрите, за да гледа новата постановка на Есхил, а авторът имал поставена задача от началниците да настрои публиката за война срещу съседния полис. Местно ниво. А днес мащабите са планетни.

На власт в почетната организация „Академия на филмовите изкуства и науки“ се менкат няколко еврейски лобита. И неотдавна въведоха т. нар. „стандарти за поведение“, които представляват нещо като кодекс какво да мислят, говорят и чувстват членовете на Академията. Тези ценности трябва да изповядва всеки един от тях, ако иска да продължава да членува и да му е добре там в ЕлЕй. Никакво инакомислие. През 1968 г. един филмов критик изрича най-точната характеристика за Холивуд: „Kiss Kiss Bang Bang“. Цуни муни, бум бум и това е. Имат си хората формула за успех и не я сменят. Постепенно обаче между цунимуни почнаха да ни пробутват и политика. И диктатура. А литература покрай диктатура не вирее…

И дори новите елементи вече са мерило. Ако липсват или не са достатъчно добре изразени, филмът просто не стига до участие в съревнованието. „Академията категорично се противопоставя на всякаква форма на насилие, тормоз или дискриминация на база пол, сексуална ориентация, раса, етнос, недъг, възраст, религия или националност.“ Банални думи. Омръзнаха ни отдавна. Визуализирани на екран те изглеждат като победителите в Оскарите тази година „Формата на водата“ от Гийермо дел Торо и като „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона. И ако Франсис Макдорманд, Сам Рокуел и Уди Харелсън отново правят добри роли и превръщат филма за билбордовете в завладяващо зрелище, нищо такова положително не мога да съобщя за историята на гущероподобието, която дел Торо се е опитал да ни представи като приказка.

Франсис е жена, изоставена от мъжа си, подлагана на семейно насилие, дъщеря й е изнасилена и убита, изобщо, темата за неравенството на жените е водещата. Има и едно джудже, което й помага в делото и което се опитва да я сваля (Питър Динклидж от „Игра на тронове“), и гей, който също е съпричастен на пострадалата. Срещу тях е Системата. И тъпото ченге (Сам Рокуел), което претърпява пълна промяна и накрая става мъдро ченге. Филмът на Макдона е приятен и умен. Опорноточков и коректен, издържан в принципите на „стандартите“, но това вече няма нужда даже да го повтаряме. Друг не би могъл да бъде.

„Формата на водата“ обаче кърти и извозва със своето досадно угодничество на „стандартите“. Даже не ми се говори за него. Може би на книга ще бъде по-интересно. Главната героиня е самотна, но загоряла. И се влюбва в гущера, що да стори. И любов правят… И най-добрият й приятел е гей… Има и зли руснаци. И чернокожи неколцина, от които най-нефелен е един нормален мъж. Антагонистът е мачо. Накрая го убиват. Какво да ви кажа, сигурно у мен е проблемът, че само „стандарти“ виждам.

Зад океана е това. А в България сме отново на вълна тежка непреодолима кахърност, сякаш животът ни всеки ден е мръсен, черен и мизерен. Ами не, моят не е такъв. За „Посоки“ говоря. Аман от политика, лицемерие и кахърност, искам да кажа. Няма ли някой нов грузински филм на хоризонта?

 

Прочетете още

xIMG_20180418_114821-e1524732608532-300x181.jpg.pagespeed.ic.HX1LhWx5Dj

Експанзия

Николай ФЕНЕРСКИ Една случка от май, 2018. В подлеза на СУ, във филиала на американската …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *